Буково () е село в община Битоля на Северна Македония.

География Селото се намира в областта Пелагония, на 5 km южно от Битоля, в източните поли на Баба планина. Буково е ридско село, разположено на надморска височина от 720 m. Селото има площ от 17,9 km2, от които обработваема земя са 913 ha, пасищата са 591,8 ha и горите са 146,3 ha.

Край селото е разположен Буковският манастир „Свето Преображение Господне“ („Свети Спас“, „Свети Сотир“). Централната енорийска църква на селото е „Свети Димитър“, а гробищните – „Свети Атанасий“, „Въведение Богородично“ и „Свети Никола“. Извън селото са „Свети Архангел“, „Света Петка“ и манастирчето „Света Троица“ на Буковски ливади.

История

Предава се легенда, че първите семейства обитават много отдавна изгореното село Неоляни, което се намирало наблизо, на около един километър западно от сегашното Буково, като в началото е разположено в подножието на буковските планини – Стар Забел и Неолица,„Буково“ – монографија. Буково, април 1981, стр. 5. край река Киндирка. Името си селото носи от голямата букова гора, в която се е намирало.

В непосредствена близост до село Буково се намира античният град Хераклея.

Селото не е споменато в османския дефтер от 1468, но в този от 1568 година е със 189 християнски семейства, което го прави едно от най-големите села в областта. В турски сиджили от 26 юни 1607 година се споменава даването на заем на жител – железар от селото.

За материалното богатство на жителите на Буково свидетелства и архитектурата на някои от старите къщи, която е градска и в стил барок, като къщите на Широк сокак в Битоля. Останалите къщи са изградени от дялани камъни и също са забележителни със своя внушителен размер от 2 и 3 етажа. За духовното и културно минало на Буково свидетелства Буковският манастир „Свето Преображение Господне“, който въпреки че е възстановен в 1837 година върху основата на по-стара църква, се споменава в записи от XVI и XVII век.

В XIX век Буково е село в Битолска каза на Османската империя. Още през XIX век селото е известно с производството и търговията на лют червен пипер наричан буковски пипер.Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 386. Атанас Шопов посещава Буково и в 1893 година пише:

По-голямата част от населението на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вуковон (Voukovon) живеят 500 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Буково има 1490 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Буково е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 227 къщи.

Въпреки че селото е гъркоманско, в него има посветени във ВМОРО – Ристе Кимов и Павле Сърбиновски, вторият убит по-късно от гръцки андарти.Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 76-77. По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково са главна база на андартите в Пелагония. Екзархийските къщи в Буково в 1905 година пострадват от гръцки нападения.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буково има 2400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Буково е център на община в Битолска селска околия и има 1831 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.

Почти през целия XX век Буково е силно засегнато от големи изселнически вълни. Много от жителите на селото търсят препитание в Австралия, САЩ и Канада главно, но също и в Западна Европа. Голяма буковска колония има в Рочестър, САЩ, и поради това градът е шеговито наричан Буково Сити. В 1961 година селото има 1939 жители.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Ст. Мицканов от Самоводене е български кмет на Буково от 5 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Кръсто Ив. Билянов от Струга (10 септември 1941 - 21 март 1942) и Войдан Ст. Бимбилов от Велмей (23 декември 1942 - 2 септември 1944).

Според преброяването от 2002 година селото има 3494 жители и е най-голямото в община Битоля, жителите му са се самоопределили както следва:

Националност Всичко северномакедонци 3456 албанци 11 турци 14 роми 0 власи 1 сърби 6 бошняци 0 други 6

Икономика Поради близостта с град Битоля и неговата промишлена зона, както и благоприятното географско положение, село Буково има развита икономическа дейност. В самото село Буково съществуват и работят фабрика, селскостопанска кооперация, магазини и обекти за обществено хранене. От селското стопанство най-развито е градинарството. Заради изобилието от бистра вода и плодородна почва в това село се отглежда червен пипер, който е известен като буковски пипер по името на селото. Освен отглеждането на чушки в Буково се отглеждат и домати, зеле, праз, лук, грах, спанак. Запазено е отглеждането на зърнени култури, особено пшеница. От животновъдството най-развити са краварството и овчарството, а в по-малка степен и козарството. Много запазено е и живинарството чрез отглеждане на кокошки, петли, гъски и други домашни птици.

Обществени институции В Буково от 1990 година има основно училище „Коле Канински“, линейка, поща и дом на културата. Домът на културата се намира в сградата в центъра на селото.

Редовни събития Буково е сред малкото места в Северна Македония, където всяка година последната седмица преди Великден се чества празникът Лазаровден. По време на празника младите момичета (а понякога и момчетата) от селото се обличат в богати традиционни селски костюми и шетайки от къща на къща пеят Лазараски песни, а след края на песента стопанинът слага по едно яйце в кошницата, която носят и пари.

Галерия

Личности

Родени в Буково Васила (Василики), ятачка на дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Илия Балтов (1877 – 1934), български революционер Никле Скоклев (? - 1662), хайдутин от XVII век Стефан Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръсте Льондев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 Филип (Филипос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Филип А. Николаев, завършил духовна семинария в Киев в 1902 година

Други Александър Пърчевски (1950 – 2013), прокурор, по произход от Буково

Външни препратки Четвероевангелие от 60-те години на XIV век, прибрано от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 1922 година, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет

Бележки

Категория:Села в община Битоля