Стефан Белов

Стефан Панайотов Белов е български офицер, участник в Сръбско-българската война от 1885 година, инспектор на артилерията (с чин генерал-майор) през Първата световна война.

Биография Стефан Белов роден на 19 януари 1860 г. в Сливен в семейството на Панайот и Александра Белови. Единият от братята му Христо Белов също става военен и е командир на 11-и пехотен сливенски полк през 1886 г. Стефан Белов завършва класното училище в родния си град. От 1878 г. служи в Харковската дружинаЯнакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 67. През 1879 г. завършва в първия випуск Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, като през ноември е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пеша батарея, след което служи във 2-ри артилерийски полк. По-късно служи като завеждащ въоръжението и стрелковото дело. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт-Петербург, но при мобилизацията на българската войска през 1885 г. се завръща и е зачислен като командир на 5–а батарея във 2–ри артилерийски полк в Шумен.

Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българска война (1885) е командир на 5-а батарея на 2-ри артилерийски полк, на която длъжност е назначен на 1 ноември 1885 г. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия № 33 от 29 ноември 1885 година капитан Белов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.„Юбилейна книжка на 2-й артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34 След демобилизацията е назначен за управляващ делата в Артилерийската инспекция.

Заради участието си в детронирането на княз Александър I Батенберг през пролетта на 1887 г. е уволнен от служба, емигрира в Русия и служи като щабс-капитан в Киевската артилерийска бригада. Там завършва и Михайловската артилерийска академия. През 1898 г. след уреждането на въпроса с офицерите-емигранти се завръща в Княжеството и е назначен на служба като инженер-механик и помощник-началник на Софийския арсенал. През 1898 г. е произведен в чин майор и същата година поема началството на Софийския арсенал.

На 2 май 1902 г. е произведен в чин подполковник, а на 19 септември 1906 г. в чин полковник. В навечерието на Балканските войни в началото на 1912 г. е назначен за инспектор на въоръжението, но след избухването на Балканската война (1912 – 1913) отново е назначен за началник на Софийския арсенал. След края на Междусъюзническата война (1913) е върнат на служба в Артилерийската инспекция като инспектор на въоръжението.

По време на мобилизацията на българската войска в Първата световна война (1915 – 1918) от септември 1915 до есента на 1918 г. изпълнява длъжността инспектор на артилерията. От 20 октомври 1915 г. до края на войната е и председател на техническия комитет във Военното министерство. На 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. През октомври 1918 г. при демобилизацията е назначен за главен интендант в Министерството на войната, но през 1919 г. е уволнен и преминава в запаса. В периода 1919 – 1929 работи в спиртната и текстилната индустрия.

Генерал-майор Стефан Белов умира на 4 октомври 1931 г. в София.

По време на военната си кариера служи и като заместник-инспектор на артилерията и началник на местни артилерийски учреждения.

Семейство Стефан Белов е женен и има 3 деца. Синът му Стефан (р. 1890 в Комаровка, Руска империя) е артилерийски офицер и достига до чин майор от българската войска.

Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор (1898) Подполковник (2 май 1902) Полковник (19 септември 1906) Генерал-майор (30 май 1917)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (29 ноември 1885) Княжески орден „Св. Александър“ IV и V степен Народен орден „За военна заслуга“ III степен и IV ст. на обикновена лента Орден „Железен кръст“ II степен (Германия)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български офицери от Тракия Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в София Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив