Иванчища (; ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Горна Копачка в източните склонове на планината Стогово.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Иванко или Иванчо и съответства на сръбските и хърватски топоними Ivančići.
В Османската империя В XIX век Иванчища е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, а църквата „Свети Атанасий“ е по-стара.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Иванчища (Ivantchischta) е посочено като село със 17 домакинства с 62 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Иванчища живеят 336 българи-християни. На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Иванчица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.
По време на Илинденското въстание, на 25 юли 1903 година Иванчища е изгорено и ограбено от 150 башибозуци и 200 души редовен аскер.Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 152.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иванчища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.
Главният учител Борис Траевски, който ревизира училището в Иванчища през 1907 година, пише за селото:
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Иванчища:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 75.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 63 53 36 9 45 141 158 299
При избухването на Балканската война 15 души от Иванчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Иванчища е част от Кленовска община в Кичевска околия на Битолски окръг и има 389 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Иванчища като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 29 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности Родени в Иванчища Бимбил Митрев Николов, български революционер от ВМОРО, действал в Копачка Дафинче Петков Карафилов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров, участвал в Ърбиновската битка с Кичевската чета, дошла на помощ на Дебърчанската Мето Петровски (1935 – 2019), северномакедонски режисьор Станко Симянов Велянов, български революционер от ВМОРО Стоймир Симяноски (1937 – 2017), писател от Република Македония Трайче Фидонов Карафилов (1864 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Янаки Янев
Бележки
Категория:Села в община Кичево