Климѐщани (в местния говор Климешчани, ) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География Селото е разположено северно от Охрид, в южното подножие на планината Караорман.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначалното жителско име със суфикс -jane *Klimętjane от личното име *Klimętъ < Климент.
В Османската империя В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 13 лица (мъже) в Климещани дължат данък, като 11 от тях са от средна категория, а 22 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 21.
Църквата „Свети Климент“ е от XIX век. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Климендово като село с 9 български къщи, 14 семейства, 33 жители от мъжки пол и 30 - от женски. Според Васил Кънчов в 90-те години Клемещани е малък чифлик с 5 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Климещани е населявано от 80 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Климешчани (Климентово) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 15 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Климещани има 80 българи екзархисти и селото функционира българско училище.
През 1904-1905 година мухтар на селото е Йованче Тане, а членове на управлението - Цветко Петре и Митре Йован.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 260.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Климещани е част от Мешеишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 93 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.
Националност Всичко македонци 57 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Бележки
Категория:Села в община Дебърца