Селце или Селци, известно и като Селце Река (), е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра на Ядовска река.
История В Османската империя
В османо-турски документи от втората половина на XV век Селце е отбелязано като напуснато от жителите си село.Тодоровски, Глигор. „Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна“, Скопје 1970, стр. 16-17
В XIX век Селце е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В църквата „Свети Илия“ в Селце работят Дичо Зограф и синът му Аврам Дичов. Дичо е автор на иконостаса със сцени от Стария Завет и стенописите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Селце (Seltzé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 163 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селце има 420 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце (Река) е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 80 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Селце има 20 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селце Река има 61 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи (от 1898 г.).Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски войски и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Сърбия. През август 1914 година е арестуван от новите сръбски власти 92-годишният старец Лазар, защото заявява, че той и всички жители на тези краища са българи и като българи ще умрат.Билярски, Цочо В. Македонски Мартиролог, София, 2005 г., с. 79.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Река Селце като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. София, 1929.
По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 година, секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.
Личности Родени в Селце Апостол Попбожинов Чибуков (? – 1923) предприемач и общественик, деец на Галичко-Реканското благотворително братство в 1915 година Васил Георгиев (1897 – 1952), български политик, кмет на Видин Вело Негрев (ок. 1825 – ?), български възрожденски общественик Велян, български възрожденски архитект и строител Илия Ненчов (? – 1879), български зограф Методий В. Македонски, български публицист Наум Илиев, български зограф Ненчо Илиев, български зограф Саве Попбожинов Чибуков (? – 1894), български зограф Стефан Богоев, български революционер, войвода от ВМОРО през 1903 година, имигрант във Видин Филип Томов Огнянов, български общественик
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше Категория:Мияшки селища