Дуф или книжовно Дух (; , Дуфи) е село в Северна Македония, разположено високо в южните поли на Ничпурската планина.
География Географски селото принадлежи към областта Горни Полог, където традиционно се води и административно, но в културно отношение е част от Горна Река и днес административно се води към община Маврово и Ростуше.
История Църквата в селото е осветена през 1874 година от управляващия Скопската епархия Кирил Скопски.Чилингиров, Ст. Документи за Скопската и Нишката Епархия, Македонски преглед, год. XII, 1940, № 2, с. 95.
В XIX век Дуф е разделено в конфесионално отношение албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дух има 860 жители арнаути християни и 270 арнаути мохамедани. Кънчов смята, че населението на Дух е от българско потекло, тъй като е двуезично.
В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 52 ученици, от които 12 ученички и 40 ученици с 1 учител.
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие половината от 133 къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 116 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Дух се състои от 200 българи екзархисти и 600 българи патриаршисти сърбомани и в селото има българско и две сръбски училища.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дуф са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Афанасий Селишчев пише за Дуф в 1931 година:
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Дуф е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 130 къщи с 587 жители българи и албанци.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.
Според преброяването от 2002 година селото има жители.
Националност Всичко северномакедонци 2 албанци 37 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Дуф Александър Арсов, македоно-одрински опълченец, работник, грамотен, 28-годишен, Нестроева рота на Девета велешка дружина Дамян Гаврилоски (1912-1976), свещеник в град Гостивар син на свещеник Филип Гаврилоски.
Илия Трифонов Вочевски (1849 – 9 март 1898), български свещеник и родолюбец, деец на ранното Българско възраждане в Македония, убит Невзат Бейта (р. 1961), северномакедонски политик Търпе Зафиров Йосифов (1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Втора скопска дружина, загинал при Шаркьой на 26 януари 1913 година Починали в Дуф Филип Гаврилоски (1880 - 23 май 1942), сърбомански свещеник и учител, убит
Литература Божовић, Григорије. Село Дуф, в сборника: „Чудесни кутови", Београд, 1930, стр. 21—27. Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII.
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше