Долна Лешница (изписване до 1945 Долна Лѣшница, ; , Лешница е Пощме) е село в Северна Македония, в община Желино.
География Селото се намира в областта Долни Полог, в западните поли на планината Сува гора.
История На 1,5 km южно от Долна Лешница е късноантичната и средновековна крепост Кале.
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година селото е отбелязано като Долна Лешниче. Заедно с махалата Радич има 35 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336 (превод П. Груевски).
В края на XIX век Долна Лешница е българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долна Лешница е село, населявано от 55 жители българи християни, 145 арнаути мохамедани и 25 цигани.
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лешница има 96 българи патриаршисти сърбомани. След Младотурската революция от 1908 година Долна Лешница признава Българската екзархия.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Долна и Горна Лешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Долна Лешница е село в Желинска община (с център в Саракино) в Долноположкия срез и има 17 къщи със 144 жители българи и албанци.Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 23.
Според преброяването от 2002 година селото има 625 жители.Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови .
Националност Всичко македонци 0 албанци 615 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 10
Бележки
Категория:Села в община Желино