Първа Бундеслига () е най-високото стъпало в германския клубен футбол. Въведена е на заседание на Германския футболен съюз на 28 юли 1962 г. в Дортмунд преди сезон 1962/62.
Понятието „бундеслига“ се използва и като събирателно наименование на първенствата по още няколко клубни спорта в Австрия и Германия. Преди въвеждането на Първа Бундеслига са съществували няколко първенства на регионален принцип, победителите от които са играели финален турнир за излъчване на шампиона на Германия.
Победителят, участниците в европейските клубни турнири и изпадащите от турнира се излъчват по класическата шампионатна система – играе се всеки срещу всеки при разменени домакинства. Шампионът, вторият и третият отбор се класират директно в Шампионската лига, четвъртият отбор играе квалификация за същия турнир, петият и шестия отбор участват в Лига Европа, заедно с носителя на Купата на Германия. Последните два отбора изпадат във Втора Бундеслига, а завършилият на шестнадесетото място тим играе допълнителни две баражни срещи срещу третия от втора дивизия за участия в германския елит.
Правила и администриране Правила на провеждане В продължение на сезона на първенството се изиграват два шампионатни дяла – есенен и пролетен, в които 18-те участващи отбора се срещат по два пъти помежду си според график, изготвен преди началото на надпреварата. По веднъж се играе през всеки полусезон на собствения и на чуждия стадион. Така се получават общо 34 кръга, проведени между месеците август и май (юни). При наличие на световно или европейско първенство през годината, когато завършва първенството, се е случвало то да завърши и през април. До средата на 80-те години зимата само за кратко прекъсва футболната надпревара. От сезон 1986/87 е въведена пауза през месеците декември, януари и февруари, а днес зимната почивка трае точно шест седмици и трае от декември до януари. Повечето срещи от кръга традиционно се играят от 15:30 часа в събота, а някои сблъсъци се насрочват за петък вечер, съботния и неделния късен следобед. Преди сезон 2009/10 са се играели кръгове и в средата на седмицата, за да се съкрати продължителността на сезона, но днес това изключение повече не се допуска.
Графикът за провеждане на срещите се изготвя преди началото на всеки сезон, като се вземат предвид определени съображения. Всичките необходими параметри и други данни, като например датите за европейските срещи на ФИФА и УЕФА, се въвеждат в компютърна програма, която помага при тегленето на жребия за съставянето на плана. Така на ограничено случаен принцип се определя кои отбори, кога и при какво домакинство ще играят в бъдещия сезон. Готовият график се изпраща първо на полицейските власти, които имат правото евентуално да направят корекции в случай, че съществуват рискове за нарушаване на обществения ред. Така например се избягват домакинства на Борусия Дортмунд и Шалке 04 в един и същи ден поради яростната взаимна омраза на запалянковците на двата отбора. Освен това принципно не се насрочват срещи на отбори от един и същи град на една и съща дата, поради трудното контролиране на повече от едно мероприятие от силите на реда.
Отборът, заемащ първото място след изиграването на всичките 34 кръга, е шампион на Германия. Последните два отбора изпадат във Втора Бундеслига, а първите два отбора от втора дивизия заемат тяхното място. От сезон 2008/09 се подновява традицията да се играят две баражни срещи за участие в елита през следващия сезон между третия последен отбор от първа лига и третия клуб от втора. Освен шампиона и изпадащите отбори, първенството излъчва и участниците в европейските клубни турнири. Според клубната ранглиста на първенствата на УЕФА се определя кое първенство колко отбора ще излъчи за турнирите на Шампионската лига и Лига Европа. Колкото по-успешни са клубовете от едно първенство в турнирите на УЕФА, толкова повече участници излъчват съответните шампионати. Тази ранглиста посочва, че шампионът и вицешампионът на Германия се класират директно в Шампионската лига. Бронзовият медалист участва в квалификациите на същия турнир, а класираните отбори на четвърто и пето място, заедно с носителя на Купата на Германия, получават право на участие в състезанието Лига Европа. По изключение и въз основа на жребий евентуално може да се определи и допълнителен участник в бившия турнир за Купата на УЕФА, какъвто е случаят с Майнц 05 (през 2005 г.) и Херта Берлин (през 2008 г.), определени да играят там поради високите си коефициенти на спортсменство.
При съставяне на класирането под внимание се вземат преди всичко спечелените точки на отборите. За победа на победителите се присъждат 3 точки, а равенството носи по 1 точка на всеки отбор. Загубилият отбор не получава точки. При равенство в точките се сравняват головите разлики на отборите, а при ново равенство предимство получава клубът, отбелязал повече голове. Ако отбелязаните и получените голове на два или повече отбора са абсолютно равни, тогава предимство се дава на тима, представил се по-добре в директните двубои на „спорещите“ клубове както следва: резултатите от двете срещи между тях и отбелязаните голове на чужд терен в тези двубои. Ако и тук не се определи предимство, тогава отборът, отбелязал повече голове при всичките си гостувания в първенството получава предимство. При ново равенство се играе допълнителна среща на неутрален терен. Така или иначе това никога не се е случвало в досегашната история на Първа Бундеслига.
Регламентът на провеждане на първенството в общи линии се е запазил такъв, какъвто е бил и през 60-те години, когато е поставено началото на надпреварата. Променяни са само броят на участващите отбори (от 16 на 18) и броят на изпадащите тимове (между 2 и 4). В определени периоди са използвани баражни срещи за определяне на участници в Първа Бундеслига. За определяне на местата в класирането на отбори с равни точки до 1969 г. е използвано съотношението между отбелязани и получени голове на „спорещите“ тимове – броят на отбелязаните голове се разделя на броя на получените такива (днес просто се прилага изваждане, а не деление). Правилото за 3 точки при победа се въвежда от сезон 1995/96, като преди това са се получавали следните точки – 2:0 за победа, 1:1 за равенство и 0:2 за загуба.
Администриране – Германската футболна лига До 2001 г. първенството на Първа Бундеслига се провежда под регулацията на Германския футболен съюз. След това то бива администрирано съвместно между футболния съюз и обединението на 36-те професионални футболни клубове на страната от първа и втора дивизия, наречено „Лига-Футболен съюз“. Освен това Лига-Футболен съюз е член на ГФС, докато членовете ѝ не са повече такива от 2001 г. насам. Отношенията между Лигата и ГФС се уреждат от нарочно създаден за целта договор. Оперативното ръководство на Лига-Футболния съюз се осъществява от нейното дъщерно дружество – Германската футболна лига – стопроцентово притежание на обединението.
Главната цел на ГФЛ е развитието и засилването на професионалните футболни клубове в Германия. Тя е посредник между нейните членове и медиите, както и обществеността. Нейната работа е да регламентира и контролира футболното ежедневие на Първа Бундеслига, като лицензира и отговаря на маркетинговите потребности на първенството. Лигата следи за всички 612 срещи през сезона на първа и втора лига, търгува с правата за излъчване на срещите по телевизията, радиото и в интернет.
Лицензиране Условие за участие в първенството е получаване на разрешително (лиценз) за това от Германската футболна лига. Лицензът се издава въз основа на спортни, правни, персонално-административни, инфраструктурни, охранително-технически, медийно-технически и финансови критерии. Всички критерии трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се допусне един клуб до участие в Първа Бундеслига. Особено внимание се отделя на финансовото състояние на клубовете, а именно – дали един клуб е в състояние да обезпечи финансово своето участие в първенството до края на сезона, като покрива всички възможни материални разходи, произтичащи от това.
До 2007 г. икономическото състояние на участващите отбори се изследва в началото на календарната година, но след това се въвежда и т.нар. „късен контрол“ на лицензирането. Така финансовото състояние на клубовете, които са имали трудности с покриването на паричните изисквания, се проверява още веднъж през есента. Въз основа на финансовия баланс на попадналите в затруднение клубове към 30 юни се преценява дали техните активи са ликвидни. Клубните състояния се следят подробно от лигата, а при неизпълнения на инструкции от организацията се вземат санкционни мерки, включително и отнемане на точки.
Условията за лицензиране в Германия са едни от най-строгите в света. Финансовото състояние на професионалните клубове се следи детайлно и в историята на първенството няма случай клуб да е банкрутирал по време на шампионата и така преждевременно да е напускал надпреварата.
В случай, че един клуб не получи лиценз, то той автоматично изпада в Трета лига като служебно поставен на последно място във Втора Бундеслига. Единственият такъв случай се получава през сезон 1994/95, когато Динамо Дрезден е изваден от Първа Бундеслига по икономически съображения. Поради нарушения в условията на даване на разрешително, първодивизионните клубове са наказвани в миналото с отнемане на точки и парични глоби.
История Предистория Още през 1932 г. тогавашният президент на Германския футболен съюз Феликс Линеман предлага въвеждането на „Райхслига“, където най-добрите отбори на страната да излъчат шампиона на Германия. На заседание на футболния съюз на 16 октомври 1932 г. се съставят и конкретни планове за това. Все пак местните футболни организации не подкрепят единодушно идеята и тя е отхвърлена. Така до 60-те години първенецът на Германия се е определял измежду победителите в регионалните оберлиги след групова фаза и финална среща. Шампионът на ГДР е определян в отделна Оберлига на Източна Германия от сезон 1949/50, нямаща нищо общо с първенството на ФРГ след Втората световна война.
Докато елитният футбол в държави като Испания, Италия и Англия е организиран в национална професионална лига от 50-те и 60-те години, в Германия е характерна разпокъсаност на футболните надпревари. В повечето германски оберлиги се наблюдава много съществена разлика в класите между тредиционните отбори и малките тимове от региона. Поради това много от добрите германски футболисти не са конкурентоспособни на европейската сцена, доминирана от италиански и испански отбори. Така замисълът на ГФС при въвеждането на бундеслигата е повишаване на класата на игра при наличието на повече срещи между равностойни клубове.
В Западна Германия още след края на войната се обсъжда създаване на единна професионална дивизия. Силен поддръжник на идеята е Франц Кремер, тогавашният президент на Кьолн, който през 1949 г. става председател на организацията на професионалните футболисти в страната. Първоначално регионалните футболни организации не са особено въодушевени от предложението. Самият ГФС изпитва множество съмнения относно рентбилността и възможността за организиране на такова мащабно мероприятие. Критици на идеята посочват, че много от клубовете не са в състояние да поемат разноските по участието си в подобно първенство. С оглед на първоначалната неподготвеност, първият опит за създаване на единна Бундеслига се проваля на извънредния конгрес на Германския футболен съюз през 1958 г. във Франкфурт на Майн. Впоследствие обаче Кремер намира важни съмишленици в лицето на германския национален селекционер Сеп Хербергер и станалият по-късно президент на ГФС Херман Нойбергер. Нойбергер убеждава многото скептици относно идеята и отново връща предложението за разглеждане през 1962 г., само няколко седмици след отпадането на националния отбор на Германия в четвъртфиналите на Световното първенство в Чили. На 28 юли 1962 г. делегатите на заседанието на ГФС в дортмундската зала Вестфаленхален гласуват със 103:26 гласа за създаването на бундеслигата от сезон 1963/64.