Йосиф е единадесетият, предпоследен син на Яков; роден е от съпругата му Рахил. Името Йосиф буквално означава – „Да умножи Бог“, т.е. изказва пожелание да даде много синове. Самото му име подсказва, че задачата на неговия живот е да съхрани и умножи еврейския народ, така както Йехова е обещал при сключването на обета си с Авраам.

Освен в Стария завет (в книга „Битие“), модифицирана историята на Йосиф е разказана и в Корана и в някои други произведения на ислямската литература. На арабски език Йосиф е наречен Юсуф.

За важността на Йосиф говори и фактът, че при разделянето на Обетованата земя между 12-те израилски колена (потомците на синовете на Иаков), дял получават не просто неговите наследници, а 2 племена (произхождащи от синовете му Ефрем и Манасий) – с два отделни дяла.

В „Битие“ Йосиф е любимото дете на Яков и получава от баща си много любов и внимание, което предизвиква силна завист у братята му. В детството си той сънува два пъти как негови братя и родители му се покланят като на цар (в смисъл – владетел). Това предизвиква силно недоволство сред тях, тъй като патриархалната традиция изисква най-младият да почита по-възрастните.

Един ден Яков изпраща Йосиф да донесе вести от братята си, които пазят стадата. Когато отива при тях при селището Дотан, те решават, че това е удобен случай да го погубят. Заради застъпничеството на един от тях – Рувим, те все пак не го убиват, а само го продават в робство на измаилтянски (арабски) търговци, търгуващи в Египет, където го продават на началника на фараоновите телохранители Потифар. Йосиф бързо спечелва доверието на сановника и става управител в дома му, обаче след известно време се озовава в затвора, хвърлен там по обвинение, че се е опитал да изнасили господарката си, съпругата на Потифар. Според „Библията“ причината е, че е оклеветен от нея, след като – воден от вярата си и уважението към господаря си – не се поддава на ухажванията ѝ.

В затвора Йосиф се изявява като изключително умен и съобразителен човек и скоро става пръв помощник на главния надзирател. Сприятелява се с други двама неволници – бившите главни виночерпец и хлебар на фараона, на които (с Божията помощ) по сънищата им вярно предсказва съдбата им. Виночерпецът е помилван и отново заема своята служба, а хлебарят е обесен.

След време – по препоръка на виночерпеца – Йосиф пророкува и на самия фараон, който на два пъти сънува странни неща, които неговите мъдреци не успяват да обяснят. Първият път сънува как 7 тлъсти крави излизат от река Нил и отиват да пасат в тръстиката. След тях излизат 7 мършави крави и изяждат дебелите. После фараонът сънува, че от едно стъбло израстват 7 пълни и хубави житни класа, след тях излизат 7 слаби и празни класове, които поглъщат първите. Тълкуванието, което дава Йосиф е следното: седем плодородни и богати години ще бъдат последвани от седем гладни. Той дава идеята да се образува държавен резерв от зърно, в който да се заделя 1/5 част от реколтата и от който после да се продава на гладуващото население, и е назначен за неин осъществител.

Когато настъпва голям глад не само в Египет, но и в съседните страни, от него страда и родът на Яков. Бащата изпраща синовете си в Египет, за да закупят зърно, и така те се срещат с Йосиф (вече пръв помощник на владетеля, обладаващ огромна власт), но не го познават. От тях той научава, че баща му е жив и че междувременно се е родил още един негов брат – Вениамин. Йосиф нарочно обвинява братята си, че са съгледвачи и крадци. За да им повярва и да ги пусне, той поставя условието да доведат при него най-малкия си брат. След като го изпълняват, Йосиф ги поканва в къщата си и им открива кой е. Научавайки историята на своя помощник, фараонът изпраща богати дарове на Яков и го кани да се пресели в Египет с целия си род. На последния се явява Господ, който му казва: „Аз съм Господ, Бог на баща ти. Не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ. Аз ще бъда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад."; според старозаветния разказ, така поощрени евреите се заселват (ведно със своите домочадия) в Делтата на Нил. Там умират, както Яков, така и Йосиф. Преданието гласи, че след векове превърнатите в роби на египтяните евреи въстават и след дълги скитания отново се преселват в Ханаан (за което става дума в книгите „Изход“, „Второзаконие“, „Числа“ и „Иисус Навин“).

В изкуството Извън историческите и религиозните интерпретации, легендата за Йосиф – сама по себе си един от върховете на древната литература, с многопластов сюжет, разказана на изискан стил – е предмет и на много художествени произведения. Най-внушителната ѝ разработка е четиритомната епопея „Йосиф и неговите братя“ на немския писател Томас Ман.

Вижте също Кул Гали Засушаване Хиксоси Книга „Рут“ Назарени Земеделие в Древен Египет

Източници

Категория:Старозаветни светци Категория:Евреи Категория:Роби