Pure Instinct е тринадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден от „Атлантик Рекърдс“ в Съединените американски щати и от „Ийст Уест Рекърдс“ в останалия свят на 21 май 1996 г. През 1994 г. групата променя своите корпоративни договори и прекратява отношенията си с компанията на мениджъра Док Макгий, за да подпише с тази на Стюарт Йънг и Стив Барнет. От този момент „Скорпиънс“ започват работа по нов албум с нагласата, че възходът на алтернативния рок и грънджа вече отнемат популярността на хардрока и хевиметъла. В предварителната продукция групата решава да не се състезава с алтернативни рок групи и предпочита да изследва собствения си стил. Поради тази причина записват „албум, фокусиран върху основните човешки емоции и взаимоотношения“, илюстрирани най-вече в „мощни“ балади.

За записите, които започват през декември 1995 г., се присъединява германският музикант Курт Крес, тъй като барабанистът Херман Раребел напуска, защото не е съгласен с този нов музикален подход. Продукцията е осъществена от групата заедно с техния звукоинженер Ервин Муспер, след като идеята да работят с други продуценти не може да се реализира. „Ийст Уест Рекърдс“ обаче отхвърлят първото демо и Кийт Олсън преглежда и прави необходимите промени, което удължава процеса на запис с три месеца. Песните, написани предимно от Клаус Майне и Рудолф Шенкер, са мелодични, но представляват експерименти.

След издаването си, Pure Instinct получава смесени отзиви от критиците. Някои медии по това време подчертават неговия звук, мелодичността му и валидността на групата, докато в съвременни оценки, изданието се смятат за един от най-лошите им албуми поради многото „мощни“ балади, липсата на хардрок и подхода им към поп рока. Pure Instinct постига ниски продажби в някои региони, но получава сертификати в Германия, Финландия, Франция и Португалия. Въпреки това, той постига по-голям успех в страните от Югоизточна Азия, където става „златен“ в Южна Корея и Сингапур, „платинен“ в Индонезия и Тайланд и шест пъти „платинен“ в Малайзия.

За популяризирането му са издадени пет сингъла: You and I, Does Anyone Know, Wild Child, When You Came Into My Life и Where the River Flows, които не постигат сериозен успех в класациите. От тях,You and I влиза в някои европейски класации, сред които № 3 в Чехия и № 9 в Европа, докато When You Came Into My Life е №1 във Франция. На 1 май 1996 г. в Куала Лумпур, Малайзия започва Pure Instinct Tour, което им позволява до 1 юли 1998 г. да свирят в Азия, Европа, Северна Америка и Латинска Америка. Благодарение на това „Скорпиънс“ свирят за първи път в Южна Корея, Малайзия, Ливан, Беларус, Украйна и Русия.

Описание През 1993 г. „Скорпиънс“ издават студийния албум Face the Heat, който включва по-агресивен и по-тежък звук в сравнение с предишните им продукции. Групата взема това решение, защото не иска да възпроизвежда същата комерсиална формула, която довежда до Crazy World от 1990 г. и особено сингъла Wind of Change, знаейки предварително, че този нов подход би означавал получаване на по-малко продажби. Въпреки това за една година са продадени повече от 1,8 милиона копия по целия свят. Албумът също получава смесени отзиви от специализираната преса и от критика Мартин Попоф. Face the Heat слага край на „златната ера на групата“. Въпреки че съществуват няколко хипотези, които довеждат до този факт, той посочва основните от тях: „края на класическата формация“ след напускането на басиста Франсис Буххолц през 1992 г., липсата на интерес към композирането от страна на барабаниста Херман Раребел и прекомерната намеса на продуцента Брус Феърбеърн в корпоративните въпроси. Промоционалното турне е по-ограничено от предишните, поради ниската популярност, която хардрок и хевиметъл групите имат по това време, заради възхода на грънджа, особено в Съединените американски щати.

През април 1993 г. „Полиграм Рекърдс“, компанията „майка“ на „Мъркюри Рекърдс“, решава да прехвърли всички изпълнители на американската звукозаписна компания, включително „Скорпиънс“, към „Юропейн Фонограм“. Едно от малкото произведения на групата с европейската компания е сингълът от 1994 г. White Dove, издаден в сътрудничество с Детския фонд на обединените нации за набиране на средства за бежанци от гражданската война в Руанда. Песента е аранжирана версия на песента Gyöngyhajú Lány на унгарската прогресив рок група „Омега“ и влиза в няколко музикални класации. Въпреки че в средата на 1993 г. групата води преговори да бъде част на конгломерата „Би Ем Джи Мюзик“, „Скорпиънс“ най-накрая постигат споразумение през юли 1994 г. с „Уорнър Мюзик Груп“, договор, който означава, че бъдещите им албуми ще бъдат издавани от „Ийст Уест Рекърдс“ в Европа и от „Атлантик Рекърдс“ в Съединените американски щати. Подписването на групата с „Ийст Уест Рекърдс“ е финализирано през декември 1994 г.

През април 1995 г. „Полиграм Рекърдс“, само поради „договорни ангажименти“, издава концертния албум Live Bites чрез „Мъркюри Рекърдс“, който включва като бонус студийните песни White Dove, Heroes Don't Cry и Edge of Time. По същото време групата напуска компанията на мениджъра Док Макгий и подписва със Стюарт Йънг и Стив Барнет от „Парт Рок Менъджмънт Хард то Хендъл Менъджмънт“. След като всички „корпоративни структурни“ промени са финализирани, музикантите започват да работят по нов студиен албум, но Херман Раребел напуска групата преди началото на записите. Решението на барабаниста се дължи на факта, че с Face the Heat губи интерес към композирането и защото не харесва музикалната посока на новите песни, представени от Клаус Майне. По време на предварителната продукция барабанистът подава оставка и стартира първата си звукозаписна фирма в Монако с помощта на принц Албер II. Наречен „Монако Рекърдс“, проектът е обявен на 3 май 1996 г.

Записване

Първоначално групата се съгласява да запише албума за седем дни в студиото в Хилверсум, Нидерландия и в „Скорпиънс Саунд Студиос“ в Хановер, Германия. Последното е собственост на китариста Рудолф Шенкер, което всъщност не е студио само по себе си, а мазе в къщата му, оборудвано с необходимата техника за записване. Желанието на Рудолф Шенкер да записват там, е защото групата е вече уморена от външни зали, като в същото време се чувстват по-спокойни да работят там. След Savage Amusement (1988) те използват „Скорпиънс Саунд Студиос“ за извършване на предварителна продукция на своите албуми или да записват допълнителни части в песните. От друга страна, преди напускането на Херман Раребел, групата включва барабаниста Курт Крес, който има опит в Германия като студиен музикант. Като гост музиканти участват перкусиониста Пити Хехт и Люк Херцог и Коен ван Баел на клавишите.

Идеята на „Скорпиънс“ е да направят албума с различни продуценти, включително Кийт Олсън и Брус Феърбеърн, които вече работят с групата съответно по Crazy World (1990) и Face the Heat (1993). Въпреки че първоначално и двамата приемат, Брус Феърбеърн е зает да прави албум с „Кранберис“ и в крайна сметка проектът не се осъществява. Все пак Кийт Олсън успява да копродуцира песните Wild Child и When the Came Into My Life, които записват в техните студия ​​в Лос Анджелис през декември 1995 г., но музикантите избират сами да продуцират останалите песни заедно със своя звуков инженер Ервин Муспер, което е и първият път, когато нидерландецът действа като продуцент. След като записите са готови, звукозаписната компания ги отхвърля, защото не са напълно доволни от резултата. Поради тази причина „Ийст Уест Рекърдс“ искат от Кийт Олсън да ги прегледа и предложи възможни корекции. Според американеца, решението на „Скорпиънс“ да направят албум без помощ и с инженер, който няма необходимите познания за продуциране, работи срещу тях.

В крайна сметка Кийт Олсън дава на звукозаписната компания списък от петдесет промени, които прави в студиата в Дюселдорф за около пет седмици. Тези промени напълно преструктурират плана за записване и от първоначално планираните седем дни, на групата ѝ отнема около три месеца. След като се заема със смесването на песните, „Ийст Уест Рекърдс“ „искат“ тази работа да бъде извършена от Ервин Муспер, което довежда до спор между компандията и двамата продуценти. Направено в Хилверсум, Нидерландия от Ервин Муспер, Кийт Олсън намира микса и аранжимента за „безсмислени“ и „ужасни“. От гледна точка на басиста Ралф Рикерман, Ервин Муспер „е невероятен човек“, но „той всъщност няма артистична визия като истински продуцент“. В края на работния процес, Джордж Марино прави звукообработката на целия материал в Ню Йорк, Съединени американски щати.

Композиране Настъпването на 90-те години на ХХ век бележи промяна в музикалната парадигма, поради настъплението на алтернативни рок и гръндж групи. Въпреки че „Скорпиънс“ вече са наясно с това, когато композират песните за Face the Heat в средата на 1992 г., популярността на тези музикални поджанрове нараства по времето, когато турнето Face the Heat Tour приключва през 1994 г. Клаус Майне коментира, че: „Разбрахме, че не сме конкуренция с новите групи и се огледахме, за да видим къде ще бъдат „Скорпиънс“ през 90-те години.“ Според Рудолф Шенкер те приемат ситуацията спокойно и избрат да не се борят с алтернативния рок, а по-скоро да изследват собствения си стил, за да останат актуални. Поради тази причина те решават да се съсредоточат върху по-сантименталната си страна и да направят „албум, фокусиран върху основните човешки емоции и взаимоотношения“, илюстрирани главно в „мощни“ балади. Pure Instinct съдържа изобилие от мелодия, експериментиране и като силни страни „звънтене на акустична китара и други въображаеми истории“ според Клаус Майне.

Песните са написани основно от Рудолф Шенкер и Клаус Майне, с изключение на три, които вокалистът композира сам и една, в която участват двама индонезийски изпълнители. В рецензия, критикът Мартин Попоф отбелязва, че албумът има „доста силен старт“ с Wild Child, която той нарича „готин вид мелодичен хард рок, [но] не е безкомпромисно тежък дебют, както обикновено“. От този момент нататък But the Best for You и Does Anyone Know написани само от Клаус Майне представят по-меката страна на групата, артикулирана точно от вокалиста. Според Мартин Попоф първата „не е катастрофа, но е твърде помпозна, особено за втора песен“, докато другата е „балада“. Stone In My Shoe е рок песен, в която Рудолф Шенкер и Матиас Ябс, по време на припева, „подрънкат закалена вариация на акорди от шейсетте, не без изтънченост“. Клаус Майне пише някои от текстовете си в Съединените американски щати, но смята, че не е достатъчно силна и докато пътува със самолет до Франкфурт, турбуленция над Атлантическия океан го вдъхновява да я завърши.

Soul Behind the Face е „по-лека“, „сериозна песен с необичайно интелигентен и емпатичен текст, по същество тъжна балада с ритъм“. Oh Girl (I Wanna Be With You) е друга рок песен, с ду уоп интро и „някои ексцентрични нотки“. В този конкретен, групата иска да се впусне в нова територия: „използвайте различни цветове, за да го направите интересно“ според Рудолф Шенкер. Мартин Попоф посочва, че тук е очевидна „странната подредба“, поставена под въпрос от Кийт Олсън, а тя трябва да бъде началната песен в албума, преди се вземе решение за Wild Child. When You Came Into My Life е „страстна „мощна“ балада“, написана, когато по-голямата част от песните са готови. Според Клаус Майне през 1995 г. той и Рудолф Шенкер са поканени да участват в семинар по композиция в Бали, Индонезия заедно с четиридесет композитори от цял ​​свят, с цел да обединят талантите на Изтока и Запада. Като единствен представител от Европа, When You Came Into My Life е написана в съавторство с певицата Титиек Пуспа и композитора Джеймс Ф. Сънда. Въпреки че композират повече песни с други азиатски изпълнители, този е единствената, за което виждат потенциал да бъде в един от албумите им, защото е„ типична песен на „Скорпиънс““ според вокалиста.