Осма пехотна тунджанска дивизия е българска военна част.
Формиране Осма пехотна тунджанска дивизия е формирана с Указ № 83 от 30 декември 1903 г. със седалище в Стара Загора. В състав две пеши бригади, 1-ва бригада (10-и Родопски и 30-и Шейновски пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-и Балкански и 23-ти Шипченски пехотни полкове).Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190През 1905 г. за бригаден командир е назначен полковник Ангел Панев.
Балканска война (1912 – 1913) В навечерието на Балканската война в състава на дивизията са вече три пехотни бригади:1-ва, 2-ра и 3-та (51-ви и 52-ри пехотни полкове), както и 8-и скорострелен и 8-и нескорострелен артилерийски полкове.
По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Димитър Кирков. Взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале на 5 октомври 1912 г., а при обсадата на Одрин два от полковете на дивизията 12 Балкански и 30 Шейновски полкове заемат Южния сектор. 10-и Родопски и 23-ти Шипченски полк участват в атаката на крепостта на източния сектор.
Първа световна война (1915 – 1918) В началото на Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 889 – 890
Командване и състав Щаб на дивизията Началник на дивизията – генерал-майор Тодор Митов, полковник Георги Бошнаков, генерал-майор Стефан Богданов Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Никола Янакиев Дивизионен инженер и командир на 8-а пионерна дружина – военен инженер, полковник о.з. Ангел Радославов Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Емануил Шишманов Дивизионен интендант – подполковник Величко Преславски Председател на Военно-полевия съд – Първа бригада Командир на бригадата – полковник Владимир Серафимов Командир на 10-и пехотен родопски полк – подполковник Петър Атанасов Командир на 30-и пехотен шейновски полк – подполковник Злати Костов Втора бригада Командир на бригадата – полковник Иван Пашинов Командир на 12-и пехотен балкански полк – полковник Христо Бояджиев Командир на 23-ти пехотен шипченски полк – подполковник Петър Манов Трета бригада Командир на бригадата – полковник Иван Върбанов Командир на 55-и пехотен полк – подполковник Лазар Василев Командир на 56-и пехотен полк – подполковник Димитър Алексиев Осма артилерийска бригада Командир на бригадата – полковник Димитър Русчев Командир на 8-ти артилерийски полк – подполковник Иван Ватев Командир на 18-и артилерийски полк – подполковник Константин Венедиков
През юли 1919 година Осма дивизия е разформирована.Българската армия 1877 – 1919, София 1988, с. 307
Втора световна война (1941 – 1945) През Втората световна война (1941 – 1945) дивизията първоначално е на прикриващия фронт, а в началото на декември 1944 година е изпратена на фронта, влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:Ташев, 268 – 269
Командване и състав Щаб на дивизията Началник на дивизията – генерал-майор Никола Грозданов, генерал-майор Борис Харизанов Началник на щаба на дивизията – полковник Станю Панчев, полковник Борис Дечев Командир на 12-и пехотен балкански полк – полковник Димитър Димитров Командир на 23-ти пехотен шипченски полк – подполковник Мартин Мартинов Командир на 30-и пехотен шейновски полк – подполковник Асен Луков, полковник Тодор Попов Командир на 8-и дивизионен артилерийски полк – полковник Асен Стефанов
След Втората световна война
Дивизията е демобилизирана след края на войната. През 1946 г. 23-ти пехотен шипченски полк е разформирован. С указ №19 от юни 1947 г. дивизията е разформирована. Отново е формирана през декември 1947 г. с указ №25. В същото време и 23-ти пехотен шипченски полк също е възстановен. От 30 септември 1948 г. дивизията се премества на гарнизон в Хасково. На 8 юни 1950 г. е преименувана на 8-а стрелкова дивизия. По това време в нея се включват 12-и стрелкови полк, 23-и стрелкови полк, 30-и стрелкови полк и 8-и дивизионен артилерийски полк. На 22 ноември 1950 г. със заповед № 527 на министъра на отбраната е преименувана на втора стрелкова дивизия „Георги Димитров“. Нейните полкове също са преименувани както следва: 12-и стрелкови полк на 22-ри стрелкови полк с гарнизон в Харманли, 23-ти стрелкови полк в 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 30-и стрелкови полк на 49-и стрелкови полк с гарнизон в Марица, 8-и дивизионен артилерийски полк на 25-и оръдеен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали. През 1956 г. е включена в състава на обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Със заповед № 00250 от 7 август 1958 г. управлението на втора стрелкова дивизия е преименувано на управление на 17-а стрелкова дивизия. По това време в състава ѝ влизат 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 34-ти стрелкови полк с гарнизон в Момчилград, 78-и стрелкови полк с гарнизон в Крумовград, 66-и танко-самоходен полк с гарнизон в Хасково, 25-и артилерийски полк с гарнизон в Хасково, 87-и артилерийски полк с гарнизон в Кърджали, 77-и зенитен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали и дивизионни части с номера на дивизията. От март 1960 г. е преименувана на Седемнадесета мотострелкова дивизия. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, 138
Наименования През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации: Осма пехотна тунджанска дивизия (1904 – 1921) Осми пехотен беломорски полк (1921 – 1928) Осми пехотен тунджански полк (1928 – 1938) Осма пехотна тунджанска дивизия (1938 – юни 1947) Осма пехотна тунджанска дивизия (декември 1947 – 8 юни 1950) Осма стрелкова дивизия (8 юни – 22 ноември 1950) Втора стрелкова дивизия „Георги Димитров“ (22 ноември 1950 – 7 август 1958) Седемнадесета стрелкова дивизия (7 август 1958 – март 1960) Седемнадесета мотострелкова дивизия (март 1960 – 1 януари 1996) Седемнадесета механизирана бригада (1 януари 1996 – 2003) Седемнадесета база за съхраняване на въоръжение и техника (2003 – 2006)
Началници Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Полковник Иван Сарафов 1903 – 1908 2. Генерал-майор Вълко Велчев 1908 – 18 януари 1912 3. Полковник Димитър Кирков 18 януари 1912На 18 януари 1912 г. е назначен за и. д. началник на дивизията – 1915 4. Полковник Никола Жеков февруари 1915 – юни 1915 5. Генерал-майор Тодор Митов 1915 – декември 1916 6. Полковник Георги Бошнаков декември 1916 – 1917 7. Генерал-майор Стефан Богданов януари 1917 – 1919 8. Генерал-майор Лазар Козаров 1919 – 1920 9. Полковник Владимир Стоянов 1920 – 1921 10. Полковник Минчо Банковски 1921 – 1922 11. Полковник Танко Витанов 1922 – 1923 12. Полковник Стоян Гашаров 1923 – 1925 13. Полковник Георги Сапов 1925 – 1926 14. Полковник Анастас Ватев 1926 – 1932 15. Полковник Никола Стайчев 1932 – 1934 16. Полковник Никола Недев 1934 – 1935 17. Полковник Георги Тановски октомври 1935 – 1936 18. Полковник Христо Петков 1936 19. Полковник Никола Хаджипетков април 1936 20. Полковник Асен Даскалов 1936 – 1941 21. Полковник Асен Сираков 1941 – 14 май 1944 22. Полковник Димитър Владков 14 май 1944 – 10 юни 1944Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014, с. 12 23. Генерал-майор Никола Грозданов 10 юни 1944 – 24 ноември 1944 24. Полковник Борис Харизанов 28 ноември 1944 – 17 януари 1946 25. Генерал-майор Стефан Таралежков 1946 – 1947 26. Генерал-майор Щерю Атанасов 1947 – 1950
Бележки
Източници История на 8-а дивизия Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
Категория:Български дивизии от Балканската война Категория:Български дивизии от Междусъюзническата война Категория:Български дивизии от Първата световна война Категория:Български дивизии от Втората световна война Категория:История на Стара Загора Категория:Основани в България през 1903 година Категория:Военни формирования, формирани през 1903 година