Crazy World е единадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден на 6 ноември 1990 г. от „Мъркюри Рекърдс“. Преди издаването му, групата прекратяват договора си с мениджъра Дейвид Кребс и през 1989 г. с „И Ем Ай Рекърдс“, които разпространяват албумите им на различни световни пазари. Поради тази причина, албумът е първият издаден от „Полиграм“, компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“. За мястото на продуцента Дитер Диркс се спряга името на Брус Феърбеърн, но заради вече поети ангажименти от канадеца, се стига до наемането на американеца Кийт Олсън.
Записването на албума се осъществява в Лос Анджелис, но вокалните части са изпълнени в Хилверсум, поради факта, че вокалистът Клаус Майне страда от алергия към фибростъклото, което е монтирано по стените на сградата на Кийт Олсън. Преместването на техниката от Германия в Лос Анджелис и след това в Амстердам до Хилверсум увеличава значително производствените разходи. Към основните композитори Клаус Майне, Рудолф Шенкер и Херман Раребел, този път към тях се присъединяват китаристът Матиас Ябс и за първи път басистът Франсис Буххолц. Чрез намесата на Брус Феърбеърн, музикантите получават помощ от Джим Валанс, който е съавтор на 7 от 11-те песни. Crazy World е последният албум записан от класическия състав на „Скорпиънс“, след като през 1992 г. Франсис Буххолц напуска групата.
След като е издаден, албумът получава положителни отзиви от специализираната преса, която подчертава главно качеството на песните и работата на Кийт Олсън и Джим Валанс, които донасят ново излъчване на групата. Crazy World постига добри позиции в музикалните класации на различни страни в Европа, като достига до върха в Германия, Австрия, Гърция и Португалия и влиза в първите десет в Дания, Финландия, Франция, Унгария и Италия. В Съединените американски щати, както и в Канада и Обединеното кралство, той заема умерени позиции. Въпреки това, Crazy World е най-успешният им албуми с десетки „златни“ и „платинени“ сертификати, предоставени от различни организации и се изчислява, че продажбите му надхвърлят седем милиона копия в световен мащаб.
За популяризирането на Crazy World, са издадени пет сингъла всеки с видеоклип в период от две години: Tease Me Please Me, Don’t Believe Her, Hit Between the Eyes и „мощните балади“ Send Me an Angel и Wind of Change. Последният сънгъл е най-успешният, след като влиза в класациите на 78 държави, а в много от тях достига първо място и до 2019 г. е продаден в 15 милиона бройки, което го прави един от най-продаваните сингли в света. През ноември 1990 г. „Скорпиънс“ започват Crazy World Tour, а това им позволяват да свирят за първи път в Гърция, Босна и Херцеговина и Югославия. С повече от 180 представления в градове в Европа, Северна Америка и Япония, турнето завършва на 7 декември 1991 г. в Осака.
Описание По време на продължителните записи на Savage Amusement, които отнемат около две години и половина, отношенията между „Скорпиънс“ и продуцента Дитер Диркс преминават през разпад поради несъгласия относно посоката, в която трябва да поеме албумът. Основната причина е, че Дитер Диркс иска да копира продуцентския стил на албума Hysteria на „Деф Лепард“, издаден през 1987 г. Освен това, ръководството на „Полиграм“, компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, ги принуждава да включат елементи от глем метъла в звука си, поджанр на хевиметъл, който преобладава на американския пазар по това време. Тези факти са отразени в композиционния стил и Savage Amusement е „пълен с клишета и натрапена музика“. След издаването му на 16 април 1988 г., албумът слага край на продължителните работни взаимоотношения на групата с продуцента и е последната им продукция, издадена в Европа от звукозаписната компания „Харвест Рекърдс“. Също така, през август 1988 г., преди да започнат втората си обиколка в Северна Америка в рамките на Savage Amusement Tour, групата прекратява договора с мениджъра си Дейвид Кребс и подписва с фирмата на Док Макгий.
През втората половина на април 1988 г. „Скорпиънс“ стават първата хевиметъл група която свири в СССР, след изнесени десет последователни концерта в Ленинград. Това мотивира Док Макгий и съветския промоутър Стас Намин за организирането на „Московския музикален фестивал на мира“, проведен на 12 и 13 август 1989 г. на Централния стадион „Ленин“, където освен германците, участват „Синдърела“, „Скид Роу“, „Мотли Крю“, Ози Озбърн, „Бон Джоуви“ и „Горки Парк“. Групите участват и в благотворителния албум Stairway to Heaven/Highway to Hell, записан в подкрепа на фондацията „Мейк а Дифрънс“, с послание срещу злоупотребата с наркотици и алкохол. В тази продукция „Скорпиънс“ правят кавър на песента Can't Explain на „Ху“. През ноември 1989 г. „И Ем Ай Рекърдс“ и „Мъркюри Рекърдс“ издават компилацията Best of Rockers 'n' Ballads, чийто списък включва и Can't Explain. Избран като основен сингъл от компилацията, песента включва и видеоклип, режисиран от Уейн Ишам, записан в черно и бяло. Албумът постига добри позиции и отлични продажби в някои страни, и отличен със „златен статус“ в Германия, Финландия, Швейцария и Канада, докато в Съединените американски щати постига „платинен“.
В края на 1989 г. групата решава да започне записите на нов студиен албум, но процесът се забавя, защото „Скорпиънс“ нямат музикален продуцент. Първоначално те се свързват с Брус Феърбеърн, с когото записават Can't Explain, но въпреки факта, че канадецът проявява интерес да работи с тях, поетите му вече ангажименти към „Ей Си/Ди Си“ принуждават групата да потърси друга възможност. В търсенето на идеалния продуцент, те се запознават с Кийт Олсън чрез офиса на „Полиграм“ в Ню Йорк и въпреки че той наскоро приключва с продуцирането на друг албум, приема предложението на групата и подписва продуцентски договор с германците. Барабанистът Херман Раребел казва, че се спират на него, след като харесват работата му по едноименния албум на „Уайтснейк“ от 1987 г.
Записване
Записването започва през 1990 г. в Лос Анджелис, Калифорния, в собственото студио на Кийт Олсън. Цялото оборудване на групата е докарано от Германия и пристига на паркинга на студиото. Продуцентът коментира, че е изненадан от количеството неща, които носят със себе си, включително около петдесет китари, между 10 и 12 баса, 15 огромни тонколони и „всеки педал, който можете да си представите“. Тъй като само част от оборудването се побира в заграждението, почти половината се съхранява в близкия магазин, който наемат. Кийт Олсън си спомня, че в крайна сметка използват усилватели „Маршал“ и „Хайуат“, само два инфинити кабинета, един за Матиас Ябс и един за Рудолф Шенкер, и половината барабанен комплект, използван от Херман Раребел.
Записите в Лос Анджелис отнемат 6 седмици, въпреки че музикантите пристигат в Съединените американски щати 3 седмици преди това, за да обиколят част от тази страна и Канада. Завършването на сновните песни отнема седмица и половина, а по-късно презаписват всички китарни партии. Кийт Олсън казва, че Матиас Ябс е „страхотен“, „времето му е грандиозно“ и „той закова ритмичните части“, докато работата на Рудолф Шенкер е по-трудна, „защото той трябваше да бъде абсолютно перфектен“. Клаус Майне обаче настоява да запишат вокалните части в друго студио, защото е алергичен към фибростъклото, което покрива стените на сградата. Продуцентът смята, че вземат това решение, защото искат да бъдат по-близо до семействата си и използват алергията на Майне като претекст. Поради тази причина „Полиграм“ избира студио в Хилверсум, Нидерландия, което притежават. След шест седмици в комплекса на Кийт Олсън, целият екип опакова инвентара в контейнер и го изпращат към Ню Йорк и оттам до Амстердам. Според басиста Франсис Буххолц цялата тази логистика увеличава значително производствените разходи.
След като и групата пристига в студиото в Хилверсум, отнема около седмица да настроят оборудването и да се адаптират към новото съоръжение. Десет дни по-късно записват вокалните части. Франсис Буххолц коментира, че запазват всички барабанни и бас партии записани в Лос Анджелис, докато в Хилверсум записват всички вокали и презаписват някои китарни части. И на двете места музикантите използват свои собствени инструменти, въпреки че в Лос Анджелис Херман Раребел използва оборудване, което Кийт Олсън притежава. След като записите приключват, миксирането на песните се прави от продуцента, звуковия инженер Ервин Муспер и асистент инженера Шей Бейби. Crazy World е последният албум на „Скорпиънс“, записан с техния класически състав, защото Франсис Буххолц напуска групата през 1992 г.
Композиране Преди Кийт Олсън да потвърди, че ще бъде техен продуцент, групата се среща с Брус Феърбеърн в Лос Анджелис и той ги запознава с Джим Валанс, с идеята да им помогне в процеса на писане на песни. „Скорпиънс“ вече имат някои написани песни дотогава и Джим Валанс първоначално поема ангажимент да направи някои промени в текстовете. В крайна сметка той става съавтор на 7 от 11-те песни в албума. Според Кийт Олсън участието на Джим Валанс е подходящо, защото им помага да подобрят текстовете си, тъй като музикантите са германци и английският език не е техен, заявявайки, че имат добри песни, но са написани на „германо-английски“ език. Дотогава композиторският екип на групата е съставен от Клаус Майне, Рудолф Шенкер и Херман Раребел, но в този случай Матиас Ябс и Франсис Буххолц също се включат в творческия процес. Матиас Ябс казва, че Франсис Буххолц е по-напрегнатият от двамата и изпраща „три добри песни“, но само една от тях е в албума.
Според Бари Вебър от сайта „Олмюзик“, песните „са по-тежки и по-малко бляскави“ от тези в Savage Amusement, докато критикът Мартин Попоф коментира: „той е по-дълъг, по-амбициозен и по-добър“ от този албум, със звук, който е тенденция по това време. Матиас Ябс отбелязва, че писането на песни отразява новата мотивация, която имат след раздялата с Дитер Диркс. Албумът започва с „тежък, последователен метъл“ на Tease Me Please Me, където Матиас Ябс допринася с музиката, а Майне и Раребел написват текста. Това е една от песните, показани на Джим Валанс през януари 1990 г., която има друго заглавие и припев, който не се харесва на канадеца и той създава нов. Част от екипа на „Фонограм“ от Европа и „Полиграм“ от Ню Йорк си сътрудничат във вокалите на песента. Според Мартин Попоф, Don't Believe Her демонстрира специфичната „германска страна“ на групата, стил, притежаван и от техните сънародници от „Аксепт“. To Be With You in Heaven има „тъмна атмосфера“ и различна, подобна на Crossfire или As Soon As the Good Times Roll от Love at First Sting от 1984 г.; „песен бавна, не бързаща да впечатли, но класна“.