Габриеле Д'Анунцио (), роден Габриеле д'Анунцио (Gabriele d'Annunzio),Gatti 1956, с. 1-2. В Службата по вписванията е регистриран с малко d (както може да прочете в официалните документи). е италиански писател, поет, драматург, военен, политик, журналист и патриот, водещ представител на ДекадентствотоAccadde oggi: Gabriele D`Annunzio, il poeta aviatore, Rai Storia. Посетено на 17 юни 2023 г. (по-точно на Естетизма) и прославена фигура от Първата световна война.D'Annunzio nel suo rapporto privilegiato con Trieste (PDF), su storiadetrieste.it, il mercatino. Посетено на 14 февруари 2014 (архивирано от оригнала на 22 февруари 2014).Martinelli 2001. Вж. също Enrico Albertelli , рецензия Посетено на 17 юни 2023 г. През 1924 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата „Княз на Монтеневозо“.
Наричан „Пророка“ (il Vate) и „Въображаемия“ (l’Immaginario), той заема централно място в италианската литература между 1889 и 1910 г., а в политическия живот – между 1914 и 1924 г. Определян е като „последен интерпретатор на най-устойчивата италианска поетична традиция“.. Като политическа фигура оказва силно влияние върху събитията от епохата си.Michael Arthur Ledeen,
Творчеството му има значимо въздействие върху масовата култура и обществените нрави в Италия, като периодът е определян като Данунцианство.dannunzianéṡimo в: Treccani.it. Посетено на 17 юни 2023 г.
На български са издадени романите му „Наслаждение“ (Il piacere, 1918; 1992),„Невинна жертва“ / „Невинният“ (L’innocente, 1919; 1993), „Тържеството на смъртта“ (Il trionfo della morte, 1918), „Девственици“ (Le vergini delle rocce, 1912; 1918) и „Джовани Епископо“ (Giovanni Episcopo, 1918).
Биография Семейство и училищни години
Д'Анунциио е роден на 12 март 1863 г. в Пескара, Южна Италия, в богато буржоазно семейство. Трето от пет деца, той расте като интелигентно и жизнено дете. От майка си Луиза де Бенедиктис (1839–1917) наследява чувствителността, а от баща си Франческо Паоло Рапаниета д'Анунцио (1831–1893) – темперамента.
През 1851 г. баща му официално добавя към фамилията си „д'Анунцио“, взета от Антонио д'Анунцио, съпруг на леля му Анна Джузепа Лоли, който го осиновява и оставя наследството си на семейството. Въпреки спекулации, че писателят е роден като Гаетано Рапаниета и е осиновен, документите потвърждават фамилията д'Анунцио. Името „Габриеле“ вероятно е избрано в чест на брат на Антонио, загинал в морето.Вж. и онлайн източници: и Gabriele d'Annunzio (Gaetano Rapagnetta), на istrianet.org , 29 август 2011. Архивирано от оригинала на 2 август 202.2. В официалните документи бъдещият поет фигурира само като „д'Анунцио“.
Той е силно привързан към майка си, докато отношенията с баща му са по-конфликтни, макар че именно бащата първи разпознава таланта му и осигурява добри учители. Д'Анунцио има три сестри – Анна (1859–1914), Елвира (1861–1942) и Ернестина (1865–1938), и един брат – Антонио (1867–1945), диригент, емигрирал в САЩ..
През 1874 г. 11-годишният Габриеле постъпва в Кралския колеж „Чиконини“ в Прато, където учителите му го описват като изключително надарен и зрял за възрастта си. На 16 години пише писмо до Джозуе Кардучи.Gabriele d'Annunzio,
През 1879 г. баща му финансира издаването на първата му творба Primo vere – стихосбирка, отпечатана в печатница „Ричи“ в Киети, която бързо привлича внимание. През 1880 г. излиза второ, преработено и допълнено издание, както и първата му новела Cincinnato. Стихосбирката получава ентусиазирана рецензия в римското списание „Фанфула дела доменика“, а Д'Анунцио сам допринася за популярността ѝ, разпространявайки фалшива новина за собствената си смърт при падане от кон. Историята предизвиква силен интерес към младия поет от Абруцо, след което той лично опровергава слуха.
През 1881 г. във Флоренция той се запознава с Джизелда Дзукони, дъщеря на негов учител, на която посвещава стихосбирката Canto novo (1882). Нарича я „Лала“ и ѝ обещава брак. След завършване на гимназията, вече с нарастваща литературна известност, се премества в Рим и се записва във Филологическия факултет, но не завършва обучението си.
Римски период (1881 – 1891) Годините 1881–1891 са решаващи за формирането на Д'Анунцио. В културната и социална среда на Рим, наскоро станал столица на Кралство Италия, се изграждат неговият изискан и комуникативен стил, визията му за света и основите на поетиката му. Добронамереният прием, който намира, е подпомогнат от присъствието на голяма група писатели, художници, музиканти и журналисти от Абруцо. С някои от тях се запознава във Франкавила ал Маре, в бивш манастир, собственост на приятеля му Франческо Паоло Микети. Сред тях са Едоардо Скарфольо, Франческо Паоло Тости, Паскуале Машантонио и Константино Барбела. Групата става известна с литературно-художественото списание „Византийска хроника“, за което пишат, а средата около тях е наричана „Византийски Рим“. В редакцията на списанието Д'Анунцио се запознава с Джозуе Кардучи.
Провинциалната и виталистична култура, която групата от Абруцо носи, се възприема от римската публика, все още далеч от интелектуалния кипеж на другите европейски столици, като „варварска“, вълнуваща и трансгресивна новост. Д'Анунцио успява да кондензира тези импулси чрез своя буен, изискан и виртуозен журналистически стил, превръщайки опозициите „център – периферия“ и „природа – култура“ в отговор на очакванията на читателите, жадни за нови идеи.
През 1882 г. Д'Анунцио публикува новелите Terra vergine и стихосбирката Canto novo. В Рим живее в скромна стая на ул. „Боргоньона“, но е чест посетител на модните салони, където вече се говори за него. Поради финансови нужди се насочва към журналистиката, но същевременно се стреми да се впише в богатия римски свят, привлечен от красотата и лукса. През 1883 г. се жени за Мария Ардуен, дъщеря на херцога на Галезе, която е бременна от него и се омъжва против волята на баща си. Тя му ражда трима сина: Марио (1884 – 1964), депутат (1929 – 1939), Габриеле Мария (1886 – 1945), актьор и режисьор, и Уго Вениеро (1887 – 1945), инженер и предприемач, живеещ в САЩ от 1917 г.. Бракът завършва с развод през 1890 г. поради многобройните му изневери.
През 1884 г. излизат новелите от Libro delle vergini. Споровете около публикуването на стихотворенията от Intermezzo, смятани от мнозина за откровено неприлични, водят до окончателното му скъсване с Джозуе Кардучи, когото по-късно нарича „учител противник“. Въпреки недоволството си от журналистическата работа, именно преживяванията, претворени в неговите елегантни и изискани репортажи, се оказват решаващи за развитието му. В тези ранни години Д'Анунцио използва псевдонима „Дука Минимо“ за статиите си във вестник „Трибуна“, където е нает като светски хроникьор през 1884 г. Вестникът е основан от представителите на Историческата левица Алфредо Бакарини и Джузепе Дзанардели. Д'Анунцио остава в редакцията до 1888 г.
През 1886 г. Д'Анунцио публикува Novelle di San Pantaleone и стихосбирката Isaotta Guttadauro в изискано илюстровано издание, което обаче не постига очаквания успех.
Връзката му със съпругата, бременна с третото им дете, окончателно се разрушава, когато през април 1887 г. Д'Анунцио се влюбва страстно в красивата и интелигентна Елвира Наталия Фратернали, по мъж Леони, която той нарича „Барбара“. С нея има 5-годишна връзка.
През 1888 г. Д'Анунцио напуска Рим и се установява във Франкавила ал Маре, където започва работа върху първия си роман Il piacere („Наслаждение“, издаден в България през 1992 г.). Публикуването му от миланското издателство „Тревес“ през 1889 г. му носи значителен успех. Романът, съсредоточен върху фигурата на декадентския естет, въвежда нова интроспективна и психологическа проза, ., скъсваща с естетическите канони на Натурализма и Позитивизма. Около Д'Анунцио бързо се оформя широка публика, привлечена не само от съдържанието, но и от формата на творбите му и от неговата личност. Писателят съзнателно изгражда образ на „голяма звезда“, който отговаря на нововъзникващите модели на масовата култура в Италия, подхранвайки интереса към лукса, мистерията и живеенето на друг живот.
Веднага след излизането на романа „Наслаждение“, през лятото на 1889 г., той започва работа върху Invincibile („Непобедим“), останал незавършен, докато пребивава със своята метреса Барбара в Сан Вито Киетино. По това време е повикан да отбие военната си служба в Алесандрийския кавалерийски полк.
Неаполитански период (1891 – 1893) Между 1891 и 1893 г. Д'Анунцио живее в Неапол. През 1891 г. публикува романа Giovanni Episcopo („Джовани Епископо“) и се запознава с Мария Ангуисола Гравина Круилас ди Рамака. В този период той поддържа паралелна връзка с нея и с партньорката си Барбара, което се отразява в някои от стихотворенията му. През 1893 г. Мария му ражда дъщеря – Рената, наричана „Чичуца“, вдъхновила образа на Малката русалка в стихосбирката Notturno. След смъртта ѝ през 1976 г. тя е погребана във вилата му Виториале дели Италиани.
През 1892 г., след съревнование с Фердинандо Русо относно способността му да пише на неаполитански, Д'Анунцио създава текста на романса A vucchella, публикуван през 1907 г. с музика на Франческо Паоло Тости. Песента, изпълнявана от тенори като Енрико Карузо и по-късно Лучано Павароти, както и от водещи интерпретатори на неаполитанската песен като Роберто Муроло, се превръща в класика.Gabriele D'Annunzio, на сайта на кафене Gambrinus. Архивирано от оригинала на 29 ноември 2014 г. Същата година излиза и стихосбирката му Elegie romane („Римски елегии“).
През 1893 г. излизат Poema paradisiaco („Райска поема“) и Odi navali („Военноморски оди“). След смъртта на баща си Д'Анунцио наследява нови дългове и се установява във вила „Мамела“ във Франкавила ал Маре, която обзавежда разкошно. Съжителството му с Мария е напрегнато: той трябва да издържа новото си семейство, бившата му съпруга го съди за издръжка, а съпругът на Мария завежда дело за изневяра. Въпреки това неаполитанският период е богат на културни влияния и представлява повратна точка в литературното му развитие, макар самият Д'Анунцио да го определя като „прекрасна мизерия“.
През 1894 г. публикува романа Trionfo della morte („Тържеството на смъртта“), написан между Франкавила ал Маре и Сан Вито Киетино. През 1896 г. творбата е преведена на френски. От този период датира и първото му задълбочено доближаване до философията на Фридрих Ницше, чиито идеи – свободно пречупени през собствената му чувствителност, се открояват и в Le vergini delle rocce („Девствениците от скалите“, 1895), поема в проза, в която изкуството се представя като инструмент на „нова аристокрация“, утвърждаваща индивидуалността като върховен принцип на действие..
Флорентински период (1894 – 1904)
През 1892 г. Д'Анунцио започва епистоларна връзка с известната актриса Елеонора Дузе, пет години по-възрастна от него, с която през 1894 г. се запознава лично и двамата веднага се влюбват.
През 1895 г. пише програмата на новото римско списание „Конвито“, където на части излиза романът му Vergini delle rocce („Девствениците на скалите“). Същата година се среща с Джовани Пасколи в Рим и предприема круиз до Гърция. Романът му Il piacere („Наслаждение“) е преведен във Франция. През 1896 г. преработва стихосбирката Canto novo под влияние на гръцкото си пътуване, пише пиесата Città morta („Мъртъв град“) и започва романа Il fuoco („Огън“).
Именно през тези години се оформя голяма част от драматургията му, новаторска спрямо каноните на тогавашната буржоазна драма и често съобразена с актьорската индивидуалност на Дузе. Създава и значителна част от поетичното си творчество, включително големи части от Laudi („Възхвали“) и своя поетичен шедьовър Alcyone („Алкион“). Връзката му с Дузе е отбелязана във Флоренция, където при изграждането на квартал Коверчано две важни улици са именувани в чест на двамата и се пресичат символично.