Град () е село в община Царево село на Северна Македония.
География Селото се намира в областта Пиянец в западното подножие на планината Влахина до границата с България.
История
Античност Източно над селото се намират развалините на античната и средновековна крепост Градище. Край селото е открито монетно съкровище от IV в. пр. Хр.
В Османската империя През XIX и началото на ХХ век Град е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1858 година.
Според изследване на Владимир Караманов, след Освобождението на България, до 1885 година, 12 семейства от Град се преселват в Кюстендил.Николов, Костадин. Владимир Караманов и „Първото масово преселяване в град Кюстендил на македонски българи след Освобождението на България“, Известия на държавните архиви, брой 98, 2009, с. 137.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Град е малко предимно помашко село с 30 души жители българи християни и 560 българи мохамедани.
Селото е потърпешво от Крупнишкото земетресение през 1904 година. Документирани са разрушени сгради като резултат от земетресението.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Град има 40 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Град са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия. На 15 февруари 1915 година Стойче Ангелов и Ванче Ковачки са заловени, когато си брали дърва, закарани на границата и заклани от сръбските окупатори.Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 112
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Град има 717 жители и е част от Царево-селска община в Царевоселска околия на Щипски окръг.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 106. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Град живеят 563 помаци и 101 българи.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
През 1980 година, след смъртта на Тито основното училище „Гоце Делчев“ е преименувано на „Маршал Тито“, а ежегодните тържества в училището, посветени на Гоце Делчев, са прекратени.Новоселски, Драги. Коj jа злоупотребува манифестациjата Гоцеви денови? Го слават Делчев како да бил играорец!, Фокус, петок, 26 април 1996, броj 45, с. 29.
В 1990 година строителното предприятие „Гранит“ започва да експлоатира каменоломна непосредствено до селото. Местните жители се оплакват от постоянните трусове, предизвикани от детонациите, водещи до пукнатини по къщите и екологичен хаос. През 1994 година се опитват да организират стачка с блокада на пътя от селото до каменоломната, но са разгонени от полиция. Жалбите на местните жители продължават и през следващите години. В 1996 година журналистът Драги Новоселски пише в репортаж за селото:
Според преброяването от 2002 година селото има 534 жители.
Националност Всичко северномакедонци 518 албанци 0 турци 15 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
На 8 септември 2005 година митрополит Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на църквата „Свети Архангел Михаил“.
Личности Никола Коларов (1902 – 1961), български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България, по произход от Град
Бележки
Категория:Села в община Царево село