Гаврил Илиев Кацаров е виден български учен, класически филолог, историк и археолог.Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г. Син е на свещ. Илия Кацаров, участник в Априлското въстание от 1876 година.

Ректор е на Софийския университет. Бил е директор на Народния археологически музей и Българския археологически институт.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 450.

Биография Гаврил Кацаров е роден в град Копривщица на 4 октомври 1874 г. През 1899 г. завършва с докторат „Класическа филология и стара история“ в Лайпцигския университет. Специализира в Берлин и Мюнхен (1901 – 1902) и Италия (1906).

След завръщането си в България на 1 септември 1907 година започва работа като учител в Първа софийска мъжка гимназия, но на 1 февруари 1908 година е командирован във Висшето училище. Доцент от 1900 г., извънреден професор (1904), редовен професор (1910).Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 262 Титуляр на катедрата по стара история (1910 – 1943). Достига до постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915 – 1918) и ректор на университета (1927 – 1928).

В следващите 2 години е директор на Народния археологически музей в София. Основател е и член на УС на Българския археологически институт (1920). Избран е за директор след оставката на Богдан Филов през март 1940 г.

Основоположник е на българската тракология. В продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 1920-те години Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет.

Кацаров работи върху историята на Древна Македония, като защитава възгледа, че древните македонци не са гърци, а смес от пеласги, траки и илири, подложени на гръцко влияние.

Действителен член (академик) е на Българската академия на науките (1909). Действителен член на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академиия на науките (1939). Член е и на други чуждестранни дружества и институти.

Гаврил Кацаров е брат на генерал-майор Димитър Кацаров.

Погребан е в парцел 26 на Централните софийски гробища.

Избрана библиография

Приноси към историята на древността. Първа редица (1920) Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония (1921)

Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Христа (1922) България в древността. Историко-археологически очерк (1926) Обща и българска история за II прогимназиален курс (1927)

Извори за старата история и география на Тракия и Македония, съавт., (1949)

Обекти, носещи името на личността 110-то ОУ „проф. Гаврил Кацаров“ – в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“ – до 2007 г.!

Бележки

Цитирани източници

Източници Алманах на Софийския университет 1888 – 1939, С., 1940, с. 277 – 279 Алексиева А., Велков В., Гавраил Илиев Кацаров. Библиография, С., 1953

Пройчев, Симеон- параграф „Обекти, носещи името на личността Гаврил Кацаов“ – 14 май 2022 г.

Външни препратки Произведения от и за Гаврил Кацаров в библиотеки (WorldCat Catalog)

Категория:Български класически филолози Категория:Български археолози Категория:Български историци Категория:Траколози Категория:Български музейни дейци Категория:Краеведи от Копривщица Категория:Музейни дейци в Копривщица Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Академици на Румънската академия Категория:Академици на Австрийската академия на науките Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Кацарови (Копривщица) Категория:Родени в Копривщица Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“