Мартина Хингис (), с име по рождение Мартина Хингисова (), е швейцарска тенисистка, родена на 30 септември 1980 г. в гр. Кошице, Словакия, Чехословакия.
Има 5 титли на турнирите от големия шлем на сингъл и 9 на двойки. 3 пъти е победителка на Откритото първенство на Австралия (1997, 1998 и 1999 г.) и по 1 път на „Уимбълдън“ и Откритото първенство на САЩ през 1997 г. През 1998 г. печели Голям шлем на двойки, с Миряна Лучич на Откритото първенство на Австралия и Яна Новотна на Ролан Гарос, Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ.
Прекарала е общо 209 седмици на върха на световната ранглиста. На 4 януари 2008 г. е наказана за 2 г. поради употреба на кокаин по време на Уимбълдън.
Биография 1980 – 1993: Детство и първи стъпки в спорта Родена е в семейство на тенисисти, майка ѝ Мелани Молитор () е под № 10 в националната ранглиста на Чехословакия, баща ѝ Карол Хингис е треньор по тенис в Кошице, което е и родното ѝ място. Кръстена е на Мартина Навратилова, която е любимата тенисистка на майка ѝ. Когато е на седемгодишна възраст родителите ѝ се развеждат. Майка ѝ се омъжва повторно за швейцарския компютърен специалист Андреас Цог и заедно с Мартина се премества в Трюбах, Швейцария.
Започва да тренира тенис на двегодишна възраст под ръководството на майка си, а на 4 играе в първия си турнир. След няколко успешни състезания през 1993 г. печели първия си турнир от календара на международната тенис федерация. Тогава тя е на 12 години. Същата година печели и детския турнир на Ролан Гарос. Така Мартина става най-младата тенисистка печелила такава титла.
1994 – 1995: Начало на професионалната кариера През 1994 г., когато участва в първия си професионален турнир, който се провежда в Цюрих, се записва под номер 387 в световната тенис ранглиста. В дебюта си печели срещу Пати Фендик, а във втория кръг губи от Мери Пиърс. В следващите турнири в Есен и Филдерщат стига до четвъртфиналите и достига 87 място в световната ранглиста.
На младата ѝ възраст не се обръща много голямо внимание. Тя впечатлява съперничките си повече със своята необикновена, тактическа и умна игра на корта. Хингис се отличава със силните си удари, доброто пласиране на топките, добрата игра на мрежата и силно развитото си чувство за развитие на играта. Това е така наречената Пауърплей (Powerplay) игра.
През 1995 г., когато е на 14 години, става най-младата тенисистка, спечелила мач от турнир от Големия шлем. Това се случва на Откритото първенство на Австралия. На турнира в Хамбург през същата година достига и до първия си финал в турнир от женската тенис асоциация. На Откритото първенство на САЩ достига за пръв път до четвъртфинал на турнир от Големия шлем. В края на годината вече е на 16 място в световната ранглиста.
1996: Най-младата победителка на Уимбълдън През 1996 г. Мартина достига четвъртфинал на Аустрелиън Оупън. Постига още един голям успех като побеждава първата в световната ранглиста по това време – Щефи Граф на турнира в Рим.
Кулминацията на сезона ѝ е участието на Уимбълдън на двойки, който тя печели на рекордните 15 години и 9 месеца заедно с Хелена Сукова. Единствено англичанката Шарлот Дод е била малко по-млада от нея, когато печели същия турнир през 80-те години на 19 век. Следват две силни срещи с Щефи Граф на същия турнир и на Откритото първенство на САЩ, които тя губи, но това не ѝ пречи да се изкачи до топ 10 в световната ранглиста.
Първата си индивидуална титла печели на турнира във Филдерщат, където побеждава тенисистки като Аранча Санчес-Викарио, Линдзи Дейвънпорт и Анке Хубер. На финала на турнира в Оукланд побеждава убедително Моника Селеш с 6:2, 6:0.
По това време тя вече е на 4-то място в световната ранглиста.
1997: Три титли от големия шлем 1997 година започва много успешно за Мартина. В началото на годината печели първата си индивидуална титла от турнир от Големия шлем. На финала на Аустрелиън Оупън побеждава Мери Пиърс категорично с 6:2, 6:2. Постига 27 поредни победи в началото на сезона и се изравнява по този показател с Мартина Навратилова. Двете делят второ място в класацията за най-успешен старт на сезона. На първо място е Щефи Граф с 45 победи, постигнати през 1987 г. На 31 март Хингис става най-младата тенисистка, която се е изкачвала до номер 1 в световната женска ранглиста.
През тази година не успява да спечели само Откритото първенство на Франция от четирите турнири от Големия шлем. На финала е победена изненадващо от Ива Майоли. Няколко седмици след това Мартина отново се записва в историята като става най-младата тенисистка спечелила Уимбълдън през 20 век. На финала побеждава Яна Новотна с 2:6, 6:2, 6:3. Единствено Шарлот Дод, която печели турнира през 1884 г., е била с няколко месеца по-млада от нея.
Следва Откритото първенство на САЩ, на финала на което побеждава Винъс Уилямс. 1997 г. остава най-успешната година на Хингис. Тя печели общо 12 турнира, но също така страда от контузии. Любителите на тениса с нетърпение очакват сблъсъка ѝ с Щефи Граф на финала в Токио. Срещата така и не се състои поради контузия на Граф. Балансът от срещите им остава в полза на германката.
1998: С титла само от един голям турнир 1998 година започва подобно на предишната, много успешно за Хингис. Тя печели за втори път Аустрелиън Оупън като на финала смазва Кончита Мартинес с 6:3, 6:3. След тази титла обаче не успява да повтори миналогодишните си успехи. Достига до финала на Откритото първенство на САЩ, където губи от Линдзи Дейвънпорт.
В края на годината успява да спечели пет турнира от женската тенис асоциация. Една от причините за не чак толкова успешната година е подходът ѝ към срещите. Тя продължава да води тактическа и технически добре ориентирана игра на корта срещу силни състезателки като сестрите Винъс и Серина Уилямс, но това разкрива много от слабостите ѝ. Освен Уилямс трудни нейни съпернички по това време са Дженифър Каприати и Линдзи Дейвънпорт. В повечето от мачовете те се представят физически и психически по-добре от Мартина.
Точно Дейвънпорт с победата си на Флашинг Медоус през октомври 1998 г. слага край на 80-седмичното задържане на Хингис на върха на световната ранглиста. Така тя завършва годината на 2-ро място.
1999: Победа в Австралия и драматичен финал в Париж
Новата година за Хингис отново започва като изминалите две – с победа на Аустрелиън Оупън. Това е третата ѝ поредна победа в този турнир. Последно преди нея това са сторили Моника Селеш и Щефи Граф. Заедно с Анна Курникова печели турнира при женските двойки. Двете успяват да сформират много силен тим, който получава прозвището „Спайс гърлс в тениса“.
Въпреки големите си успехи и победи Хингис започва да се държи неуважително към някои от съперничките си и провокира вниманието на жълтата преса. Много от медиите я критикуват, че е изгубила чувството си за уважение към тях. Един от най-прочутите нейни коментари е относно откритата лесбийка Амели Моресмо, която тя нарича „наполовина мъж“. На финала на турнира в Австралия двете се поздравяват само с ръкостискане и обикновените целувки по бузата. По-късно Хингис прави и подобни коментари спрямо сестрите Уилямс, Линдзи Дейвънпорт и Щефи Граф.
Това предизвиква голямо напрежение и очакване на спортната общественост към предстоящ мач между нея и Щефи Граф. Най-после това се случва на финала на Ролан Гарос. В интервю преди мача Хингис заявява, че времето на Граф вече е отминало и тя трябва да отстъпи на по-младите. Срещата започва с надмощие на Хингис и тя печели първия сет с 6:4. Несигурната игра на Щефи продължава и тя позволява на съперничката си да поведе с 5:4 във втория сет. След като ѝ остават три точки до победата, съдията отсъжда спорно решение в полза на германката и Хингис излиза извън контрол, като впоследствие публиката се обръща против нея. В този момент Щефи Граф се мобилизира и печели сета със 7:5. Третият сет продължава да се развива в полза на Граф и тя го печели с 6:2. Това е последната среща между двете тенисистки като баланса на срещите остава в полза на германката, която има 7 победи и само 2 загуби.
На US Оупън Хингис отново губи на финала, но този път от Серина Уилямс. В последната си среща от световните серии за жени швейцарката губи в два сета от Линдзи Дейвънпорт.
Въпреки загубите във финалните мачове Хингис завършва и тази година като номер 1 в световната ранглиста.
2000 – 2003: Контузии и губене на добрите позиции Проблемите за Хингис, започнали от 1999 г., продължават и в следващите години. Срещу нея се появява силна конкуренция от страна на така наречените пауър тенисистки – Винъс Уилямс, Серина Уилямс, Линдзи Дейвънпорт и Дженифър Каприати. Срещите между нея и тях се превръщат в двубои на различните системи на игра.
След трите поредни победи на Аустрелиън Оупън Хингис не успява да защити титлата си за четвърти път и губи на финала от Линдзи Дейвънпорт. Това остава и единственият финал на турнир от Големия шлем, на който Хингис успява да се добере през тази година. На Ролан Гарос губи на полуфинала от Мери Пиърс, а на четвъртфинала на Уимбълдън и на полуфинала на откритото първенство на САЩ не успява да победи Винъс Уилямс. Въпреки че не успява да спечели нито един турнир от Големия шлем, Хингис остава на първо място в световната ранглиста с 9 турнирни победи.
През 2001 година отново достига финал в Австралия, но за втори пореден път го губи. Този път непреодолима за нея се оказва американката Дженифър Каприати (4:6; 3:6). След поредния загубен голям финал отношенията между Хингис и майка ѝ Мелани Молитор, която е неин треньор, се усложняват.
На Ролан Гарос за пореден път Мартина спира участието си на полуфинала. И отново за пореден път е отстранена от Дженифър Каприати. Слабата игра на швейцарката продължава, за да се стигне до изненадващото отпадане от Уимбълдън още в първи кръг. На откритото първенство в САЩ достига до полуфинал, но губи от Серина Уилямс.
Една от причините за срива в играта на Хингис е, че тя не може да се справи със силната, бърза и безкомпромисна игра на конкурентките си. Тя остава вярна на стила си и предпочита да играе тактически.
Като добавка към неприятната ситуация се появяват и няколко контузии. През октомври 2001 г. претърпява операция на десния крак. В края на годината завършва на 4-то място в световната ранглиста. Общото време, което е прекарала като номер едно е 209 седмици – рекорд, който все още не е подобрен.
През 2002 г. Хингис успява да достигне за шести пореден път до финала на Аустрелиън Оупън. В драматичен мач тя отново губи от Дженифър Каприати (6:4; 6:7; 2:6). През май същата година отново получава контузия и се оперира. Поради непрестанните здравословни проблеми се появяват слухове за отказване на тенисистката от тениса.
Слуховете стават реалност на турнира във Филдерщат, където на пресконференция след загубата си от Елена Дементиева тя съобщава, че поради контузиите не е в състояние да играе професионален тенис.
През февруари 2003 година, на 22 години, Хингис официално се оттегля от спорта. По това време тя има 40 турнирни победи на сингъл и 36 на двойки.
2005: Завръщане През февруари 2005 Хингис решава да вземе участие на турнира в Патая (Тайланд), който е част от световните серии за жени. Тя твърдо заявява, че няма да се бори за точки за световната ранглиста, а за победа в турнира и че парите ще отидат за подпомагане на бездомните деца и майки в Тайланд. Въпреки добрата цел, швейцарката губи още в първия кръг от германката Марлене Вайнгертнер (6:1; 2:6; 2:6).
След няколко месеца отново решава да се появи на състезание. Тя взима участие в американската World-Team-Tennis-Liga, в която взимат участие много оттеглили се професионални тенисисти. Завършва турнира с 18 победи и 1 загуба, с което спомага отборът ѝ да спечели лигата. Побеждава и Мартина Навратилова.
На 3 декември същата година обявява официално, че смята да се завърне в професионалния тенис.
2006 и 2007: Втора кариера