Търпейца или Търпевица (понякога книжовно Трапезица, ) е село в Северна Македония с 358 жители.
География Селото е разположено в подножието на планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 17 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.
История
Средновековната църква „Света Богородица Заум“ (Захумска) се намира на 1 km от Търпейца и може да се посети само през Охридското езеро.
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 72 лица (мъже) в село Търпезица са данъкоплатци, като 64 от тях са в средна категория, а 8 - най-ниска категория. В дефтер от 1852 година за проверка на населението селото също е записано като Търпезица. Отбелязано е, че четирима местни жители-зидари са се завърнали от Варна.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 19, 210-211. Имената на зидарите са: Ламбо, син на Димо (20 г.), Наум, син на Стефо (16 г.), брат му Коста (11 г.) и Петре, син на Гюрсе (13 г.)
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Търпевица (Trpévitza) е посочено като село с 50 домакинства със 140 жители българи.
Селото е векове наред чифлик на манастира „Свети Наум“. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) това е причината поради която „щат не щат“ селата Любанища и Търпейца са сред шестте села от Охридска каза предпочели върховенството на константинополския патриарх пред Българската екзархия.
В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 315 жители българи-християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Трапезица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 39 къщи.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търпейца има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функцинира гръцко училище. През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Митре Доне, а за членове на управлението - Трайче Йован и Ристо Неде.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 256.
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Търпейца са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Търпейца е част от Пещанска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 318 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 55.
Според преброяването от 2002 година селото има 303 жители северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 303 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Търпейца традиционно е рибарско селище. От началото на XXI век местното население развива туризъм, като се дават квартири под наем, а на брега на езерото има и ресторанти.Мишо Јузмески: „Елшани – живот меѓу каменот и водата“, Елшани, 2009
В 2005 година е поставен темелният камък на църквата „Свети Никола“, градена върху основи на по-стара църква. Под върха на планината Галичица, в местността Поле, се намира параклисът „Възнесение“ или „Свети Спас“.
Личности Родени в Търпейца Велко Христов Костов (1860 - след 1943), български революционер, деец на ВМОК
Бележки
Категория:Села в община Охрид