Тиквеш или Тиквешия (, Тиквешија) е историко-географска област, разположена в южната част на Северна Македония.
География Областта е разположена западно от долината на река Вардар и обхваща Тиквешката котловина, северната част от платото Витачево и долината на Речка река. На изток Тиквеш граничи с Повардарието, на юг с областта Мариово (Тиквешко Мариово), на запад с областта Пелагония, а на север чрез планината Клепа се отделя от малката Изворска област и Азот.
В хидрографско отношение Тиквеш е средно богат на водни ресурси. През него протичат реките Речка река, Дошница, Бошава и Черна (Църна), на която е изградено Тиквешкото езеро, един от най-големите язовири в Северна Македония.
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 mm. Тиквешкото езеро оказва промяна върху микроклимата на региона.
История
Тиквешията има богата и древна история. В областта са локализирани множество археологически обекти, датиращи от неолита, античността и средновековието. Богдан Филов, посетил този край през 1916 година, изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град. Днес това място е потопено под Тиквешкото езеро, като само най-високата му част се издига над нивото на водата. Местните наричат този остров Градот или Град Тиквеш. В същата местност през 50-те и 60-те години на миналия век при археологически разкопки е проучена елинистична и средновековна крепост, която е играла ролята на укрепено ядро на споменатия град.Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.204-206.
В годините на Османското владичество областта Тиквеш е отделна административна единица. Първоначално е нахия в рамките на Струмишка каза, а от XVII век е самостоятелна каза в състава на Кюстендилския санджак. В средата на XVII век през Тиквеш минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише следното за казата:
В 1839 година немският пътешественик и учен Аугуст Гризебах посещава Тиквеш и по-късно пише:
В 1856-1857 година Панайотис Аравантинос пише:
В края на XIX век Васил Кънчов минава през Тиквеш и пише:
Според статистиката на Кънчов към 1900 година в каазата Тиквеш живеят общо 47293 жители от които 26575 българи християни, 17961 българи мюсюлмани, 2076 турци, 24 арнаути християни, 122 власи и 535 цигани.
През лятото на 1913 година в областта избухва Тиквешкото въстание, което е първият масов въоръжен протест на македонските българи срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. По време на въстанието са освободени Неготино, Кавадарци и Ваташа.
Селища В Тиквеш се намират градовете Кавадарци и Неготино, които са главни административни, стопански и културни центрове на региона и седалища на общини. По-значими села в областта са Ваташа, Росоман (център на община), Возарци, Сопот, Марена, Ресава, Дреново, Бегнище.
Външни препратки Михайлов, Иван. Как се бранеше народът в Македония. В Тиквеш. "Любляно-Пеония (Тиквеш)", Йордан Хаджиконстантинов Джинот, публикувано във в-к „Цариградски вестник“, год. V, бр. 214, Цариград, 26 февруари 1855 г. Димитър Минчев - Тиквешкото въстание. „Македонски преглед“, год. XIV, 1992, № 4, с. 50-73. Тиквешко Благотворително Братство - „Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко“, София, 1925 година Блог „Тиквеш - Генеалогия“
Бележки
Категория:Историко-географски области в Северна Македония Категория:Община Кавадарци Категория:Община Неготино Категория:Община Росоман