Мескалинът е халюциногенен алкалоид, добиван от няколко вида кактус пейот (Lophophora williamsii) и двете разновидности на ехинопсис: Echinopsis pachanoi и Echinopsis peruviana.
Мескалинът (3,4,5- триметоксифенил)-етиламин е природно срещан халюциногенен алкалоид от фенилетиламиновата група. Това негово качество кара мозъка да навлезе в изменчиво състояние на съзнание.
Въпреки че е считан за високорисково вещество и е забранен почти навсякъде, в някои държави мескалинът се използва като средство, спомагащо на хората да излизат извън пределите на съзнанието си и по този начин да медитират и да се подлагат на легални психотерапии.
Мескалинът се добива традиционно от мексиканския кактус пейот (Lophophora williamsii). Също така може да се извлече от други кактуси, сред които и кактусът Сан Педро, който е по-популярен от пейота, тъй като израства по-бързо. Може да се синтезира и по изкуствен път от галова киселина.
История За първи път е добит от кактус на 23 ноември 1897 г. от немския химик Артур Хефтер. По-късно, през 1919 г. Ернст Спас за първи път е синтезирал мескалин по химически път.
През 1927 г. в Германия е публикуван първият научен труд, посветен на ефектите на мескалина.
През май 1953 г. Олдъс Хъксли пръв използва мескалина в дозировка 400 мг и през 1954 г. публикува есето „Вратите на възприятията“, в което описва този експеримент.
По-голямата част от синтетичните аналози на мескалина са синтезирани от химика Александър Шулгин. Описанието на синтеза и влиянието върху човека той описва в книгата си PiHKAL.
Употреба В традиционните извличания на мескалин пейотът се изкоренява и се изсушава. Полученото се дъвче или се приема накиснато във вода под формата на опияняваща напитка. Въпреки това вкусът му е горчив, затова производителите често го стриват на прах и го слагат в капсули.
Средната дозировка за перорално и интравенозно приемане на мескалин е 300 – 500 мг. Действието започва да се проявява 45 – 60 минути след употреба. Ефектите траят от 8 – 12 часа, като обикновено пикът на активност продължава 4 часа, след което има спад на действието с продължителност също 4 часа.
Към половината дозировка е изхвърлена от тялото до 6 часа, но изследванията сочат, че въобще не се метаболизира преди отделяне.
Ефекти Халюцинациите, получени от мескалина, са по-различни от тези, предизвикани от LSD. Халюцинациите са съвместими с реалните преживявания, но типично засилват възбудата на възприятията. Характерна е ослепителната и бляскава забележимост на цветовете. За разлика от LSD, действието на мескалина не включва изкривеност на формите или калейдоскопични изживявания.
Главният засегнат орган е нервната система.
Наркотично действие халюцинации със затворени и отворени очи еуфория мистични преживявания ирационалност и затормозеност на мислителния процес затормозеност на действията
Други световъртеж диспептични разстройства тахикардия разширени зеници силно чувство на топлина или на студ главоболие тревожност сухост на лигавиците
В литературата и киното В „Страх и ненавист в Лас Вегас“ В „Матрицата“ В Hell Ride В „Млади стрелци“ В творчеството на Карлос Кастанеда
Известни личности, употребявали мескалин Жан-Пол Сартр Карлос Сантана Джим Морисън Карлос Кастанеда
Външни препратки Съюзникът и Мескалито
Източници
Категория:Психоактивни вещества Категория:Халюциногени Категория:Алкалоиди