Черѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 46Българи 45Турци - Цигани - Други - Не се самоопределят - Неотговорили -
География Село Черешница се намира в планински район. Близо до него се намира село Златолист и град Мелник.
История През XIX век Черешница е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Черешница (Tchéreschnitsa) е посочено като село със 150 домакинства и 480 жители българи.
На 8 септември 1869 година жителите на Черешница изхвърлят гръцките книги от църквата и ги заменят със старобългарски. През 1870 година Атанас Поппетров от Либяхово, по покана на местните първенци Хаджи поп Димитър, Хаджи Колю Хаджихристов, Димитър Перюв и други, открива първото българско училище в селото.Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.48-49.Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53. През 1872 година местният патриот хаджи Ангел Янев предприема обиколка из българските земи и събира значителна сума за училището от Дупнишката, Горноджумайската, Софийската, Русенската и други общини.
При потушаването на Кресненско-Разложкото въстание башибозуци, водени от черкезина Юсуф Ефенди, разоряват селото и подлагат на клане жителите на Черешница.Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879, София 1979, с. 92 – 93, 110. Британският консул в София Уилям Палгрейв пише, че в клането е участвала и редовна войска. В доклад от 25 ноември 1878 година той описва събитията по следния начин:
Палгрейв предава и предположенията, че сред причините за клането е и отстояваната от селото позиция по отношение на църковно-просветната борба:
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 440 жители, всички българи-християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Tchirechitza) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Черешница се състои от 520 българи екзархисти.
В миналото жителите на Черешница за се занимавали главно със земеделие. Отглеждали са тютюн и чрез продажбата му са се прехранвали.
Днес голяма част от населението на Черешница се е изселило в по-големите градове. Постоянните жители са възрастни хора, които се занимават със земеделие и скотовъдство.
Културни и природни забележителности Село Черешница е разположено във формата на подкова, обърната на юг. В околностите на селото в западна посока могат да се видят част от прочутите Мелнишки пирамиди. Поради високата си набожност хората са възстановили три параклиса – „Света Петка“, „Света Богородица“ и „Свети Георги“. Църквата „Свети Никола“, намираща се в центъра на селото, е от ХІХ в., построена с две отделения – мъжко и женско.
В селото пролетта идва рано, а есента идва късно.
Редовни събития Едно от най-големите събития е селският панаир, който се отбелязва в края на месец юли в чест на „Св. Петка“. Първоначално панаирът се е организирал през месец октомври, но поради студеното време се измества честването му през юли. Носи се легенда, че около преди стотина години на децата от селото са се случвали нещастия и измирали. На един свещеник му се присънило, че в тази местност точно под едно определено дърво ще намерят заровена икона на „Св. Петка“. Събрали се хората от селото и започнали да копаят в корените на дървото. Докато копаели, в изкопа паднало едно 12-годишно момиче. Всички се уплашили, че отново ги е сполетяло нещастие, но момичето било живо и здраво, и им извикало да продължават да копаят. Намерили в корените на дървото икона на светицата. Издигнали параклис в нейна чест. Оттогава тази местност, намираща се на около 2 км от с. Черешница, се нарича „Св. Петка“.
Известни личности Родени в Черешница Атанас Василев (1895 – 1925), деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило Атанас Хаджипопов (1884 – 1945), български общественик, кмет на Сандански и народен представител хаджи Ангел Янев, български възрожденски общественик Васил Черкезов – Херкулес, Черкеза (? – 1925), български революционер от ВМОРО и ВМРО Георги Манолов Илиев, полковник-инженер от БА. Роден 1951 г. Завършил ВНВУ „В. Левски“ – В. Търново и Военна академия „Георги С. Раковски“ – София. Служил в редовете на Българската армия и Генералния щаб. хаджи поп Димитър Ангелов (Черешничкият поп) (около 1830 – 1897), български църковен деец и общественик Петър Самарджиев (1919 – 1944), български комунист Стамат Неделчев (1874 – ?), български революционер, деец на ВМОК Стоян Борисов (1950 – 2021), народен певец Стоян Георгиев (? – 1922), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение през 20-те години
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Сандански