Международната Ленинска награда за укрепване на мира между народите (), съкратено по-късно на Ленинска награда за мир, е международна награда, учредена от правителството на Съветския съюз.

Учредена е през 1949 г. по повод 70-годишнината на Йосиф Сталин. За времето на нейното съществуване е преименувана неколкократно. Официалните ѝ наименования са: 1949 – 1956: Международна Сталинска награда „За укрепване на мира между народите“ 1956 – 1989: Международна Ленинска награда „За укрепване на мира между народите“ 1989 – 1991: Международна Ленинска награда за мир

След нейното преименуване през 1956 г. е поискано от всички, получили Сталинската награда, да я върнат, за да бъде заменена с новата Ленинска награда.

Носители на наградата През 1950-те години 1950 Фредерик Жолио-Кюри (Франция)О присуждении международных Сталинских премий „За укрепление мира между народами“ за 1950 год. Правда. 6 април 1951. Сун Чинлин (Китай) Хюлет Джонсън (Великобритания) Йожени Котон (Франция) Артър Моултън (САЩ) Пак Чун Ай (Северна Корея) Хериберто Хара Корона (Мексико) 1951 Гуо Моруо (Китай) Моника Фелтън (Великобритания) Ояма Икуо (Япония) Пиетро Нени (Италия) Ана Зегерс (Източна Германия) Жоржи Амаду (Бразилия) 1952 Йоханес Бехер (Източна Германия) Елиза Бранко (Бразилия) Иля Еренбург (СССР) Джеймс Гарет Ендикът (Канада) Ив Фарж (Франция) Саифудин Кичлев (Индия) Пол Робсън (САЩ) 1953 Андреа Андреен (Швеция) Джон Дезмънд Бърнал (Великобритания) Изабел Блюм (Белгия) Хауърд Фаст (САЩ) Андрю Гаджеро (Италия) Леон Крушковски (Полша) Пабло Неруда (Чили) Нина Попова (СССР) Сахибсингх Сохей (Индия) 1954 Бертолт Брехт (Източна Германия) Андре Бонар (Швейцария) Такин Кодав Хмаинг (Бирма) Феликс Иверсен (Финландия) Николас Гилен (Куба) Денис Ноуел Прит (Великобритания) 1955 Ласаро Карденас (Мексико)О присуждении международных Сталинских премий „За укрепление мира между народами“ за 1955 год . Правда. 21 декември 1955. Мохамед Ал-Ашмар (Сирия) Карл Йозеф Вирт (Западна Германия) Тон Дук Тан (Северен Виетнам) Акико Всеки (Япония) Рагнар Форбек (Норвегия) 1957 Луи Арагон (Франция) Емануел д'Астие (Франция) Хайнрих Брандвайнер (Австрия) Данило Долчи (Италия) Мария Роса Оливер (Аржентина) Чандрасекара Венката Раман (Индия) Удакандавала Сарананкара Теро (Шри Ланка) Николай Тихонов (СССР) 1958 Йозеф Лукл Хромадка (Чехословакия) Артур Лундквист (Швеция) Луи Саян (Франция) Каору Ясуи (Япония) Арнолд Цвайг (Източна Германия) 1959 Ото Бухвиц (Източна Германия) Дюбоа (САЩ) Никита Хрушчов (СССР) Айвър Монтагю (Великобритания) Костас Варналис (Гърция)

През 1960-те години 1960 Лоран Казанова (Франция) Сайръс Итън (САЩ) Сукарно (Индонезия) 1961 Фидел Кастро (Куба) Остап Длуски (Полша) Уилям Мороу (Австралия) Рамешвари Неру (Индия) Михаил Садовяну (Румъния) Антоан Табет (Ливан) Ахмед Секу Туре (Гвинея) 1962 Ищван Доби (Унгария) Олга Поблете де Еспиноса (Чили) Фализ Ахмед Фализ (Пакистан) Кваме Нкрума (Гана) Пабло Пикасо (Франция) Георги Трайков (България) Манолис Глецос (Гърция) 1963 Оскар Нимайер (Бразилия) 1964 Долорес Ибарури (Испания) Рафаел Алберти (Испания) Аруна Асаф Али (Индия) Каору Ота (Япония) 1965 Мигел Анхел Астуриас (Гватемала) Мириам Вире-Туоминен (Финландия) Питър Айоделе Къртис Джоузеф (Нигерия) Джакомо Манцу (Италия) Ямцарангийн Самбу (Монголия) 1966 Херберт Варнке (Източна Германия) Рокуел Кент (САЩ) Иван Малек (Чехословакия) Мартин Нимьолер (Западна Германия) Давид Алфаро Сикейрос (Мексико) Брам Фишер (ЮАР) 1967 Йорис Ивенс (Нидерландия) Нгуен Ти Дин (Южен Виетнам) Хорхе Саламеа (Колумбия) Ромес Чандра (Индия) Ендре Шик (Унгария) Жан Ефел (Франция) 1968 – 1969 Акира Иваи (Япония) Ярослав Ивашкевич (Полша) Халед Мохиедин (Египет) Лайнъс Полинг (САЩ) Шафи Ахмед ел Шейх (Судан) Бертил Свенстром (Швеция) Лудвик Свобода (Чехословакия)

През 1970-те години 1970 – 1971 Ерик Хенри Стоунъли Бъроп (Великобритания) Ернст Буш (Източна Германия) Цола Драгойчева (България) Ренато Гутузо (Италия) Камал Юмблат (Ливан) Алфредо Варела (Аржентина) 1972 Джеймс Олдридж (Великобритания) Салвадор Алиенде (Чили) Леонид Брежнев (СССР) Енрике Пасторино (Уругвай) 1973 – 1974 Луис Корвалан (Чили) Раймон Гор (Белгия) Жан Мартен-Сисе (Гвинея) 1975 – 1976 Ортенсия Буси де Алиенде (1975 – 76) Янош Кадар (Унгария) Шон Макбрайд (Ирландия) Самора Машел (Мозамбик) Агостиньо Нето (Ангола) Пиер Пужад (Франция) Янис Рицос (Гърция) 1977 – 1978 Курт Бахман (Западна Германия) Фрида Йета Браун (Австралия) Анджела Дейвис (САЩ) Вилма Еспин (Куба) Кришна Менон (Индия) Халина Скибневска (Полша) 1979 Ерве Базен (Франция) Ле Дуан (Виетнам) Урхо Кеконен (Финландия) Абд ал-Рахман ал-Шаркауи (Египет) Мигел Отеро Силва (Венецуела)

През 1980-те години Списъкът е непълен.

1980 – 1982 Махмуд Даруиш (Палестина) Джон Морган (Канада) Либер Серени (Уругвай) Микис Теодоракис (Гърция) 1983 – 1984 Индира Ганди (Индия) Жан-Мари Леже (Франция) Ева Палмер (Швеция) Нгуен Хуру То (Виетнам) Луис Видалес (Колумбия) Йозеф Вебер (Западна Германия) 1985 – 1986 Мигел д'Еското (Никарагуа) Дороти Ходжкин (Великобритания) Херберт Мис (Западна Германия) Джулиъс Ниерере (Танзания) Петър Танчев (България)

През 1990-те години Списъкът е непълен.

1990 Нелсън Мандела1 (ЮАР)

1. Наградата е присъдена на Мандела през 1990 г., но тъй като тогава се намира в затвора, той успява да я получи едва през 2002 г.

Вижте също Международна награда за мир Сталинска награда

Източници

Външни препратки Снимки на медали и грамоти, връчвани с наградата

Категория:Награди за мир Категория:Награди на СССР Категория:Владимир Ленин Категория:Йосиф Сталин