Комнини

Комнини () е византийска (1057 – 1059; 1081 – 1185) и трапезундска (1204 – 1463) императорска династия. Етимологията на родовото име се свързва с факта, че през 11-ти век представители на фамилията са притежавали владения в близост до градчето Комна в Източна Тракия.

Императори на Византия (1057 – 1059; 1081 – 1185) Исак I Комнин (1057 – 1059) Първият известен Комнин – Исак (*ок. 935/940), има двама синове: Мануил Еротик Комнин (ок. 955/960 – 1020) и Никифор (ок. 970 – сл. 1026), протоспатарий и съветник на император Василий II, умрял неженен. Съгласно семейната традиция Мануил става военачалник във византийската армия, като през 978 г. защитава Никея от Варда Склир, а след това получава поста префект на Изтока. От съпругата си Мария Мануил Еротик има двама синове: бъдещия василевс Исак I Комнин (ок. 1007 – 31.5.1061) и Йоан (ок. 1015 – 1067) куропалат и доместик на схолите.

Създал си авторитет като военачалник Исак I Комнин е провъзгласен за император на Византия на 1 септември 1057 г., след успеха на оглавения от него бунт срещу Михаил VI Стратиот. Той се стреми да ограничи посегателствата на аристократите спрямо свободата на селяните, да укрепи законността и да реорганизира византийската армия. Енергичните му мерки настройват срещу него знатните в империята начело с патриарх Михаил I Керуларий. Независимо от успехите си срещу селджукските турци в Мала Азия и печенегите на север, императорът не разполага с подкрепата на столичното население. Изолацията, в която се намира, както и тежкото му заболяване, го принуждават на 25 декември 1059 г. да се откаже от короната в полза на своя приятел Константин X Дука. Умира в манастир през 1061 г. От брака си през 1018 г. с Екатерина, дъщеря на българския цар Иван Владислав, Исак I Комнин има две деца: Мануил (ок. 1030 – пр. 1057) и Мария, станала монахиня.

Императорският брат Йоан Комнин остава сред влиятелните сановници и по времето на управлението на Константин X Дука. Негова съпруга е Анна Даласина, от която има осем деца: Мануил (ок. 1045 – 1071), велик доместик на Анатолия, женен за родственица на император Роман IV Диоген; Мария (ок. 1047 – сл. 1094), омъжена за Михаил Таронит; Исак (ок. 1050 – 1102/04), взема активно участие в преврата срещу Никифор III Вотаниат (1081), за заслугите си получава създадената в негова чест титла „севастократор“, втора по ранг след императорската. Женен е (1071) за Ирина Аланска, от която има осем деца; Евдокия (ок. 1052 – пр. 1136), омъжена за Никифор Мелисин; Теодора (ок. 1054 – пр. 1136), омъжена за Константин Диоген, син на император Роман IV Диоген; Алексий I Комнин (ок. 1057 – 16.7.1118), бъдещ император на Византия; Адриан (ок. 1060 – 1105), велик доместик, женен за Зоя, дъщеря на император Константин X Дука; Никифор (ок. 1062 – сл. 1136), велик друнгарий. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 87а. Комнины. Императоры Византии 1057-1059, 1081-1185

Алексий I Комнин (1081 – 1118) Родът Комнини достига своето могъщество през 1081 г., когато Алексий I, третият син на Йоан Комнин, отстранява от власт своя родственик Никифор III Вотаниат и заема императорския престол на Византия (1081 – 1118). Алексий I е изправен пред многобройни проблеми, довели ромейската империя до жалко състояние при управлението на неговите предшественици. Сериозно застрашени са границите на Византия: селджукските турци са завзели почти цяла Мала Азия, от север настъпват печенегите, а от запад – норманските рицари от Южна Италия. Независимо от критичната ситуация василевсът съумява да използва блестящо качествата си на дипломат и военачалник, за да се справи последователно с всичките си врагове. С помощта на венецианския флот византийците нанасят редица поражения на норманите, които са принудени да се оттеглят от Балканския полуостров (1085). През 1092 г. Алексий I разгромява печенегите в Тракия, след което те преустановяват задълго нападенията си по дунавските граници на империята. Най-опасният враг на Византия от изток – Селджукският султанат, в края на 11-ти век започва да губи вътрешното си единство. По това време пред Константинопол пристигат войските на Първия кръстоносен поход, на чиито предводители Алексий I успява да наложи васална клетва. Благодарение на кръстоносците на ромейската империя са върнати повечето загубени нейни територии в Мала Азия. Вътрешнополитическите успехи на владетеля довеждат до постепенното възстановяване на византийското могъщество.

От брака си през 1077 г. с Ирина (ок. 1066 – 1133/36), дъщеря на доместика Андроник Дука, Алексий I има девет деца, седем от които доживяват пълнолетие: Анна Комнина (1083 – сл. 1148), омъжена за кесаря Никифор Вриений; Мария (1085 – сл. 1136), омъжена за Никифор Евфорвин (†пр. 1130); Йоан II Комнин (13.9.1087 – 8.4.1143), следващ император на Византия; Андроник Комнин (1091 – 1130/31), севастократор; Исак Комнин (ок. 1093 – 1130/31), севастократор, женен за Ирина, дъщеря на княз Володар Ростиславович, от която има четири деца: Мария, омъжена за Йосиф Вриений; Анна, омъжена за Йоан Арвандин; Йоан Комнин Челеби (1114 – ок. 1145), бяга при емира на Кападокия и остава при селджуките до края на живота си; Андроник I Комнин (1120 – 12.9.1185), бъдещ император на Византия; Евдокия (1094 – 1130/31), омъжена за Михаил Ясит; Теодора (1096 – сл. 1124), омъжена за Константин Ангел.

Йоан II Комнин (1118 – 1143) Алексий I Комнин умира, като оставя неуреден въпроса за престолонаследието. Борбата за короната печели най-големия му син Йоан II (1118 – 1143), наречен справедливо „най-великия от Комнините“. Новият император разширява границите на византийското влияние чрез многобройни победоносни войни. Той осигурява спокойствие по дунавските граници, като нанася съкрушително поражение на печенегите през 1122 г. и разпръсква остатъците от тях из балканските си владения. Следва покоряването на сръбското княжество Рашка (1124), а през 1128 г. византийските войски отблъскват натиска на унгарците от северозапад. С успех се увенчават и походите на василевса срещу селджукските турци, някои от които са организирани съвместно с рицарите кръстоносци, като Византия си възвръща нови земи в Мала Азия.

Йоан II нарушава дългогодишната традиция, която повелява византийските императори да вземат за съпруги единствено представителки на местната аристокрация. Мирът с Унгария е осигурен чрез брака му през 1104 г. с Ирина (Пирошка) (†1133), дъщеря на крал Ласло I, от която има осем деца: Алексий Комнин (1106 – ок. 1142), близнак с Мария, съимператор, но умира преди баща си, женен за Зоя, дъщеря на великия киевски княз Мстислав Владимирович, от която няма деца; Мария (1106 – 1143/55), омъжена за кесаря Йоан Рогерий Даласин; Андроник Комнин (1108/09 – 1142), женен (1122) за Ирина, дъщеря на великия киевски княз Мстислав Владимирович, от която има пет деца (Мария, Евдокия, Йоан, Алексий и Теодора) Анна (*1110), омъжена за паниперсеваст Стефан Кондостефан; Исак Комнин (1115 – 1154/74), севастократор, женен за Теодора, от която има пет дъщери (Теодора, Мария, Ирина, Евдокия и Анна); Теодора (*1116), омъжена за Мануил Анема; Евдокия (*1119), омъжена за Теодор Ватаци; Мануил I Комнин (1122 – 24.9.1180), следващ император на Византия.

Мануил I Комнин (1143 – 1180) и Алексий II Комнин (1180 – 1183) Управлението на Мануил I Комнин (1143 – 1180), най-малкия син на Йоан II Комнин, но предпочетен от него за наследник, е свързано с последните опити на Византия да запази своята хегемония в Източното Средиземноморие. При този образован владетел в константинополския двор навлизат широко западноевропейските рицарски обичаи и норми на поведение, но въпреки това той успява да възроди, макар и за кратко, идеята за възстановяването на древната Юстинианова империя. Първоначално Мануил I се задоволява да продължи балканската политика на своя баща, насочена към ограничаване нападенията на номадските народи по дунавската граница и възпиране на агресивните намерения на Унгария. В това отношение завоюва сериозни успехи и за няколко десетилетия налага византийската власт над Хърватско и Далмация. Успехите главозамайват императора и той предприема една продължителна, скъпоструваща и в крайна сметка неуспешна кампания за завладяването на Южна Италия. Тази негова инициатива се проваля през 1157 г. и обременява твърде тежко държавната хазна. След това Мануил I насочва вниманието си към Близкия Изток, като принуждава местните латински владетели да се признаят за негови васали. Подобна клетва след дълга съпротива е принуден да даде и жупан Стефан Неманя, владетел на Рашка. Византия обаче не е в състояние да издържи финансово на огромното напрежение, предизвикано от военната политика на императора. В битката при Мариокефалон (1176) селджукските турци нанасят катастрофално поражение на императорската армия и във Византия дълго време се усещат последиците от този разгром. Загубата се отразява и върху психиката на Мануил I, който прекарва последните години от живота си отдаден на окултни занимания, далеч от тържавните дела.

Първата съпруга (1146) на императора, Берта (†1158), получила във Византия името Ирина, е дъщеря на граф Беренгар I фон Зулцбах и племенница на германския император Конрад III. Тя е майка на първородната му дъщеря Мария (1149 – 1183), омъжена първо (1163, развод 1169) за унгарския крал Бела III, а след това (1179) за маркиз Рение Монфератски (1163 – 1182), приет в константинополския двор и преминал в лоното на православието под името Йоан. След смъртта на Берта, Мануил I взема за съпруга през 1161 г. Мария (1145 – 1182), дъщеря на антиохийския латински владетел Раймон дьо Поатие. от този брак се ражда следващия император Алексий II Комнин (10.9.1167 – 24.9.1183). Тъй като е все още малолетен, Алексий II се намира първоначално под опеката на своята майка. Той е сгоден (1180) за Агнес (1171 – 1240), дъщеря на френския крал Луи VII, но се жени за Ирина, незаконна дъщеря на Андроник I Комнин. През 1182 г. е принуден да приеме за съимператор своя тъст Андроник I Комнин, който на следващата година заповядва да го удушат.

Андроник I Комнин (1183 – 1185) Младежките години на Андроник I Комнин, втория син на Исак Комнин, който е брат на император Йоан II Комнин са изпълнени с възходи и падения. Назначен е първоначално за наместник на Сърбия от братовчед си Мануил I Комнин, той скоро успява да си спечели лошо име поради скандални лични връзки и политически интриги и дори е хвърлен в затвора. Скоро след като успява да избяга в руското Галичко княжество, той е помилван през 1165 г., но поради нови простъпки спрямо императора е изпратен в почетно заточение като наместник на отдалечената провинция Киликия. Разгромен от селджукските турци, през 1166 г. той отново напуска Византия, скита из кръстоносните владения в Сирия и Палестина, като навсякъде си създава врагове. Накрая намира убежище при селджуките и известно време оглавява разбойническа дружина, с която тероризира граничните византийски селища. През 1177 г. решава да се предаде на императора и получава прошка, но не престава да крои заговори. Застанал начело на византийската опозиция срещу Мария дьо Поатие, регентка на малолетния Алексий II Комнин, през 1182 г. Андроник I настъпва със събрани в Мала Азия войски срещу Константинопол, като успява да влезе в столицата, където се провъзгласява за съимператор, екзекутира регентката и други представители на Комниновия род, а на следващата година сваля от престола и убива законния император.