Мигел Анхел Астуриас Росалес () е гватемалски писател, поет и дипломат, получил Нобелова награда за литература през 1967 г.
Той е баща на Родриго Астуриас, партизанин и политик.
Биография и творчество
Мигел Анхел Астуриас е роден през 1899 г. в град Гватемала. От 1904 до 1908 г. семейството му живее в Салама. От 1917 г. той учи право в Университета „Сан Карлос“ в Гватемала, като през 1920 участва в бунтове срещу диктатора Мануел Естрада Кабрера. Дипломира се през 1923 г. и заминава за Париж, където учи етнология в Парижкия университет. Там се включва в групата на сюрреалистите, под влиянието на нейния водач Андре Бретон. През 1930 г. издава „Leyendas de Guatemala“, която му донася одобрението на критиката.
Астуриас се връща в Гватемала през 1933 г., след което работи като журналист, води основано от него радиопредаване и пише поезия. През 1946 г. постъпва на дипломатическа служба и работи в няколко страни в Латинска Америка. След свалянето на президента Хакобо Арбенс през 1954 г. е принуден да напусне страната до възстановяването на демократичния режим през 1966. През следващите години Астуриас е посланик в Париж (1966 – 1970), където остава да живее и след това. През 1966 г. получава Ленинска награда за мир, а през 1967 г. – Нобелова награда за литература.
Мигел Анхел Астуриас умира през 1974 г. в Мадрид. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.
Произведения „Arquitectura de la vida nueva“ (1928) „Leyendas de Guatemala“ (1930)Гватемалски легенди, изд.: Народна култура, София (1976), прев. Тодор Нейков „Sonetos“ (1936) „El señor Presidente“ (1946)Сеньор Президентът, изд.: Народна култура, София (1971), прев. Валентина Рафаилова „Hombres de maíz“ (1949) „Viento fuerte“ (1950) „Carta Aérea a mis amigos de América“ (1952) „El papa verde“ (1954)Зеленият папа, изд. „НС на ОФ“ София (1959), прев. Мария Николова „Week-end en Guatemala“ (1956)Уикенд в Гватемала, изд.: Народна младеж, София (1978), прев. Тамара Такова „Los ojos de los enterrados“ (1960)Очите на погребаните, изд. „Партиздат“ София (1973), прев. Стефан Д. Савов „El alhajadito“ (1961) „Mulata de tal“ (1963) „Rumania, su nueva imagen“ (1964) „Latinoamérica y otros ensayos“ (1968) „Malandrón“ (1969) „Viernes de Dolores“ (1972) „América, fábula de fábulas“ (1972) „Sociología guatemalteco“ (1977) „Tres de cuatro soles“ (1977)
Източници
Adapted from the article Miguel Asturias, from Wikinfo, licensed under the GNU Free Documentation License. Cardoza y Aragón „Miguel Angel Asturias, Casi Novela“. (1991) Ediciones Era.
Външни препратки
Miguel Ángel Asturias – Ceremonia del Premio Nobel de Literatura 1967, YouTube, качено от trickyelectron на 6.08.2014 г. Miguel Ángel Asturias dice „El Señor Presidente“, YouTube, качено от trickyelectron на 24 септември 2015 г.
Категория:Гватемалски писатели Категория:Романисти Категория:Автори на разкази Категория:Поети Категория:Гватемалски политици Категория:Посланици във Франция Категория:Посланици в Мексико Категория:Посланици в Аржентина Категория:Политика на Салвадор Категория:Външна политика на Гватемала Категория:Парижки университет Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга Категория:Писатели магически реалисти Категория:Гватемалци в Испания Категория:Родени в град Гватемала Категория:Починали в Мадрид