Дакел или дакс (), наричан още Teckel и Dachshund, е порода домашно куче с изключително къси крака на фона на издълженото тяло, сравнително къса козина, най-често черна или кестенява, и клепнали уши.
История Породата дакел произхожда от Германия, където се формира още през Средновековието като специализирано ловно куче. Името „дакел“ (на немски: Dachshund) буквално означава „куче за язовци“, което отразява първоначалното предназначение на породата – лов на язовци и други животни, обитаващи подземни леговища. Удълженото тяло и късите, но здрави крайници позволявали на кучето лесно да прониква в тесни тунели, а развитото му обоняние го правело ефективен следотърсач.
Системното развъждане на дакели започва през XVII век, когато германските ловци започват целенасочено да селектират кучета с подходящи физически и поведенчески характеристики. В процеса на селекция са използвани различни местни ловни породи, включително нисконоги хрътки и териери, което допринася за оформянето на съвременния тип дакел. Постепенно се обособяват различни разновидности според размера и типа козина, включително късокосмести, дългокосмести и теленокосмести дакели.
През XIX век породата започва да придобива популярност извън Германия, особено във Великобритания, където е въведена в аристократичните среди. Значителна роля за разпространението на дакела играе Кралица Виктория, която проявява особен интерес към породата и допринася за нейния престиж. В този период се създават първите официални стандарти за породата, а киноложките клубове започват да регистрират и класифицират дакелите.
В края на XIX и началото на XX век дакелът достига и до Съединени американски щати, където също става популярна порода както за лов, така и като домашен любимец. Въпреки временния спад в популярността по време на световните войни, поради асоциацията му с Германия, породата бързо възстановява позициите си след това.
Днес дакелът е една от най-разпознаваемите породи кучета в света. Макар че все още се използва за лов в някои региони, той е преди всичко ценен като компаньон. Международни организации като Fédération Cynologique Internationale официално признават породата и поддържат стандарти за нейните разновидности, което гарантира съхраняването на характерните ѝ качества.
Характеристика От десетилетия дакелът е познат в 3 големини – дакел, миниатюра и заешки, и в три типа на косъма: късокосмест, грубокосмест и дългокосмест.
Характеризира се с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници (обикновено предните са късо поставени). Муцуната е сравнително дълга, с тъмна на цвят носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво). Дакел и ротвайлер са единствените породи кучета, които имат под кожата си мъхеста кожа. Тази кожа пада през 7-ия месец и продължава почти 2 месеца. Кучето трябва всеки ден да се сресва с гребен. Дакелът не трябва да яде повече от 4 пъти дневно, защото започва да повръща. Коремът му се подува и не трябва да се движи 2 часа. Дакелът много се привързва към стопанина си. Той е много подходящо куче за отглеждане в апартамент или къща.
Външен вид Тяло: Издължено и стройно. Завършва с къса опашка. Уши: Големи и дълги. Има добър слух. Муцуна: Дълга и тясна за да може да я пъха в дупките и да улавя животното живеещо в нея. Крака: Къси. Има много големи нокти, за да може да прави големи дупки.
Здравословни проблеми Дакелът е предразположен към тазобедрена дисплазия и стомашна дилатация и синдром на волвулус (превъртане на стомаха).
Източници
Външни препратки База Данных Дакел миру
Категория:Породи кучета Категория:Германски породи кучета