Рàково или Ракова (произношение в местния говор Рàкоо, , Кратеро, катаревуса: Κρατερόν, Кратерон, до 1926 година Ράκοβο или Ράκοβον, Раково или Раковон) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География Селото е разположено на 15 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова (Кратериотико Рема) в планината Пелистер близо до границата със Северна Македония.

История В Османската империя

В сиджили на Битолския кадилък от 1661-1662 година са запазени сведения за чифлик в Раково на Коджа бег заде Мехмед Челеби. През октомври 1661 година чифликът е нападнат и ограбен от четата на арамбашията Никле.Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ век, Исторически преглед, година ХХІІ, 1966, книжка 3, с. 69, 73.

В XIX век Раково е чисто българско село в Битолската каза. Църквата в Раково „Свети Николай“ е построена в 1843 година. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Раково като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раково има 850 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Раково е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 74 къщи.

В началото на XX век всички жители на Раково са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи патриаршисти гъркомани.

Селото е изгорено и много от жителите му са избити от османски войски по време на Илинденското въстание. През ноември 1903 година владиката Григорий Пелагонийски пристига в Буф и три пъти кани раковци да дойдат да получат предназначените за тях помощи, но те като патриаршисти отказват и Григорий ги раздава в Буф.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Раково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракова има 100 къщи славяни християни.

В 1913 година селото има 1008 жители, в 1920 година 299 семейства с 811 жители, а в 1928 - 740 жители. В 1926 година е прекръстено на Кратерон. В 1932 година в селото живеят 201 българогласни семейства, а в 1945 година 950 жители, всички с „гръцко национално съзнание“. Преброяването от 1951 година показва 719 жители.

Съборът в Раково е на 7 юли.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Раково на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Голема Въртешка Βαρτέσμα Γκολένα Строфес Στροφέςвръх на ЮЗ от Раково (2176,7 m) Ковчег Κοφτσέκι Кивотос Κιβωτόςвръх на ЮЗ от Раково (1606 m) Чуката или Станова нива Στάνο Νίβα Ипсома Антиполохагу Стеряди Зиси Ύψωμα Άνθυπολοχαγού Στεργιάδη Ζήσηвръх в Баба на Ю от Раково (1183,7 m) Присово Πρίσοβον Просилион Προσήλιονвръх и река на И от Раково, минаваща през Битуша Ровеник Ρόβενικ Раковити Ρακοβίτηхребет в Баба на ЗЮЗ от Раково Бачило или Стара Μπάτσιλο Στάρα Кратериотико Κρατεριώτικοреката на Раково, ляв приток на Мала Вардища Βάρδιτσα Фрурос Φρουρόςвръх на ЮЗ от Раково Невестина Ντερουζίτο Νεβετσίνα Нифиотика Νυφιώτικαместност на СИ от Раково Марков камен Μάρκο Κάμεν Петрес Πέτρεςвръх в Баба на СИ от Раково, гранична пирамида № 161

Преброявания 1913 - 1008 души 1920 - 811 души 1928 - 740 души 1945 - 950 души 1951 - 719 души 2001 - 151 души 2011 - 84 души

Личности

Родени в Раково Иван Кафеджията (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО Лазо (Λάζος), гръцки андартски деец, братовчед на Павле Илиев и помощник на капитан Мораитис Михаил Раковчето (Μιχαήλ Ρακόβου), гръцки андартски деец, куриер и водач на чети Павле Илиев (Павлос Раковитис, 1877 – 1908), гръцки андартски капитан Петър Ив. Атанасов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина Трайче Груйоски – Павле (1921 - 2016), югославски партизанин и политик Траян Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40 Янис Антониадис (1935 - 2001), гръцки художник

Бележки

Категория:Села в дем Лерин