Хаса̀ново, още Хаса̀ново село, Аса̀ново, Аса̀ново село или Сан село (, Месохори, катаревуса: Μεσοχώριον, Месохорион, до 1927 година Χασάνοβο, Хасаново, , Хасан Оба), е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География Селото е разположено 610 m на 17 km североизточно от демовия център Лерин (Флорина) между Асанов и Мечов рид на Нидже в близост до река Сакулева (Сакулевас) в Леринското поле, на 2 km от границата със Северна Македония. Землището на селото е 16 km2.

История В Османската империя

В началото на XIX век Хасан Оба е чисто турско село. В 1836 година чумна епидемия опустошава селото и турското му население започва да го напуска. Беговете Хасан бег, на когото е кръстено селото и Мечо бег продали голяма част от землището на селото на битолчанина Никаруш, който започнал да продава имотите на българи от околните села – Градешница, Скочивир, Живойно, Гермиян, Брод, Бач. Така във втората половина на XIX век вече по-голямата част от жителите на селото са българи. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Саново село като българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Асаново село (Assanovo-sélo) е посочено като село с 30 домакинства с 40 жители българи и 60 жители мюсюлмани. В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото има 22 български и 15 турски къщи.

В началото на XX век и последните турци напускат Хасаново. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Асаново село има 540 жители българи и 50 жители турци мохамедани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Асаново село е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 75 къщи.

След Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хасаново (Hassanovo) има 600 българи екзархисти.

Тахсин бей, който е каймакам на Лерин през 1906 – 1907 година и ръководи битка в селото с четата на Дзоле Стойчев, описва Хасаново по следния начин:

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Хасановон (Χασάνοβον), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 506 „православни гърци“.

В 1912 година при избухването на Балканската война един човек от Хасаново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Асаново има 80 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Месохорион. В 1932 година в селото 112 българофонски семейства, от които 102 с „изявено българско съзнание“. В 1945 в селото има 859 българофони, 350 от които с „негръцко национално съзнание“, 209 с гръцко и 300 с неустановено национално съзнание.

По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) селото пострадва значително като 150 от жителите му емигрират в Югославия. През 50-те и 60-те години на XX век много от жителите на селото емигрират отвъд океана.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Хасаново на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Църни Τσάρνι Мавровуни Μαυροβούνι връх на ЮИ от Хасаново Лулината или Стеноселска падина Λουκινατα Амбелия Αμπέλια местност на ЮИ от Хасаново

Личности Родени в Хасаново Зисо Попхристов (Ζήσης Παπαχρήστου, Зисис Папахристу), гръцки андартски революционер от трети клас Кръсте Маликов (1866 – 1952), български революционер, македоно-одрински опълченец Наум Ролос (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски революционер, сътрудник на капитан Вардас Петко Трайчев, кмет на селото, осъден на смърт в 1902 година при Йосифовата афера. Осъден е на смърт. Пидо Патковски, войник на ДАГ, емигрант в Югославия и Австралия, женен за Марионка Дончева от село Крушоради поп Христо (Παπαχρήστος, Папахристос), гръцки революционер Цветко Иванов, деец на ВМОРО, срещу когото е извършен неуспешен атентат във Вощарани от младотурците в 1911 годинаДебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4. Цветко Шалапанов, български революционер от ВМОРО, четник при Георги Папанчев и войвода на хасановската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание

Бележки

Категория:Села в дем Лерин