Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци, , Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.
География Селото е разположено на 1000 m надморска височина, на 22 km източно от Кайляри (Птолемаида), в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио). В Каракамен над селото е Ранската пещера с малък вход с две камери 13 m и 20 m и много подкамери.
История В Османската империя Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си – френско село. Селото фигурира в османски документи от XV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333 В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.
В края на XIX век Ранци е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Франкоч (Франковище) е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.
В началото на XX век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Франгоци (Φραγκότση), Кайлярска каза, живеят 500 гърци славофони християни.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1000 българи патриаршисти гъркомани.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Дрангоци (Δραγκότσι), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 675 „православни гърци“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ранци има 240 къщи славяни християни и 30 къщи турци. В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия. В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.
По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити, много бягат в Коман, Инели, Негуш, а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.
Убити на 28 май 1944 година Име 1. Стефан Андреа 2. Михаил Антонев 3. Гьорга Антонева 4. Анастас Бойчев 5. Илия Бойчев 6. Трифон Бояри 7. Димитри Гайтанджиев 8. Милтиади Генга 9. Ахилеа Дала 10. Антон Дала 11. Анастас Дала 12. Никола Ичков 13. Теодос Караташи 14. Сана Караташи 15. Олга Караташи 16. Анастас Караяни 17. Вангел Капетанов 18. Доне Капетанова 19. Наке Карапеов 20. Никола Карапеов 21. Стоян Коте 22. Христо Коте 23. Коста Коте 24. Вангел Коте 25. Глигор Коте 26. Георги Мингов 27. Димитри Мингов 28. Велика Минкова 29. Вангел Манчов 30. Дота Манчова 31. Нико Манолаки 32. Антон Нико 33. Поп Коста 34. Поп Никола 35. Поп Ипократ 36. Козва Пейов 37. Стоян Пейов 38. Пейо Пейов 39. Апостол Пейов 40. Никола Русков 41. Ката Секилари 42. Христо Свъртини 43. Никола Свъртини 44. Георги Ташов 45. Аристотели Туни 46. Димитри Чуара 47. Трандафил Чуара 48. Сократи Чуара 49. Панаги Чуара 50. Коста Чуара 51. Злата Чуара 52. Никола Чавдари 53. Яни Янка 54. Вангел Янка 55. Васили Янчев 56. Стойна Янчева
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и картофи и се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Ранци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Сатгюнеси Σατγιουνέσι Просилион Προσήλιοвръх в Каракамен на СЗ от Ранци и на СИ от Войводина (1003 m) Кузулец Κουζουλέτσι Анилион Άνήλιονместност на ССЗ от Ранци Вармара Βαραμάρα Кокини Магула Κόκκινη Μαγούλαвръх в Каракамен на С от Ранци (1404,9 m) Теке Τεκές Вуноплая Βουνοπλαγιάвръх в Каракамен на ИСИ от Ранци (1594,6 m) Царкули Τσαρκούλι Василика Βασιλικάвръх в Каракамен на СИ от Ранци (1537 m) Грамуради Γκραμουράντι Петрохома Πετρόχωμαвръх в Каракамен на ЮЮИ от Ранци (914 m) Върпороз Βαρπορὸζ Петинос Πετεινόςвръх в Каракамен на ЮИ от Ранци (1508 m) Севризе Σεβριζέ Врахаки Βραχάκιвръх в Каракамен на ЮИ от Ранци Градище Γκραδίστε Палеокастрон Παλαιόκαστρονвръх в Каракамен на И от Ранци (1149 m) Теке Τεκέ Корифи Κορυφήвръх в Каракамен на ИЮИ от Ранци (1590,6 m) Курудере Κουρού Ντερέ Ксиропотамос Ξηροπόταμοςрека на ЮИ от Ранци, ляв приток на Баково Падина Πάντκα Ксиромери Ξηρομέριместност на ЮЗ от Ранци и на ЮИ от Войводина Въргунк Βαργκοΰγκος Кокинохома Κοκκινόχωμαместност на Ю от Ранци Порище Πορίστε Ксиролакос Ξηρόλακκοςрека на Ю от Ранци Чечебулино Τσετσεμπούλινο Ксировриси Ξηρόβρυσηрека на Ю от Ранци Боска Μπόσκα Мастос Μαστόςвръх в Каракамен на ЮИ от Ранци (987,5 m) Гробовище Γκρουμπουβάϊτσε Тафотопос Ταφότοποςместност в Каракамен на ЮИ от Ранци
Личности Родени в Ранци Марко Антонов (Андонов, 10 юли 1872 – ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия и работил като български учител във Воден Методия Тошевски (1941 – 2015), финансист и писател от Република Македония Стойче Тошевски (1944 – 2008), композитор от Република Македония Филип Ташев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 27 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен
Бележки
Категория:Села в дем Еордея