Овцата е четириног преживен бозайник, който обикновено се отглежда като домашно животно. Като всички преживни, овцата е член на разреда Artiodactyla (Чифтокопитни). Въпреки че „овца“ е име, с което се обозначават множество животински видове, във всекидневната реч то се отнася почти изключително за вида Ovis aries. С численост от около 1 милиард домашната овца е най-многобройният представител на своя род.
Овцата най-вероятно е произлязла от дивия муфлон в Европа и Азия. Тя е едно от най-рано одомашнените за селскостопански нужди животни. Отглежда се за добив на вълна, месо и мляко. Овчата вълна е по-широко използвана от тази на което и да е друго животно и обикновено се добива чрез остригване. Овцете продължават да бъдат важен животновъден ресурс за добив на вълна и месо, а в по-малка степен се отглеждат за кожи, мляко и като лабораторни животни за целите на науката.
Овцевъдството се практикува в по-голямата част от обитаемата от човека територия на Земята, като то е изиграло фундаментална роля за много цивилизации. В съвременността Австралия, Нова Зеландия, държавите от южните и централните части на Южна Америка и Британските острови се свързват най-тясно с отглеждането на овце.
Овцевъдството ползва широк набор от характерни термини, които понякога варират на регионален и диалектен принцип. Група овце се нарича стадо. Възрастните женски индивиди се наричат „овца“, възрастните мъжки – „овен“ или „коч“, а малките – „агне“. Съществуват и много други специфични термини, свързани с различни фази от жизнения цикъл на овцете, обозначаващи различни комбинации от пол, възраст, фертилност, здравословно състояние и т.н.
Като ключово животно в историята на селското стопанство, овцата има важно място в човешката култура и участва в съвременния език и символика. Овце фигурират в много митологии (напр. Златното руно) и в основни религии, най-вече от Авраамическата група. Както в древните, така и в съвременните религиозни ритуали, овцете се ползват като жертвени животни.
Произход и одомашняване Овцете са сред първите животни, одомашнени от хората. Археологически сведения сочат, че опитомяването на животните е станало в района на Месопотамия преди около десет до единадесет хиляди години. Техните диви предци са притежавали ценни качества, способствали за сравнително лесното им одомашняване. Това са липсата на агресия при животните, възможност за командване, рано настъпващата полова зрялост, социален характер и висок ръст на възпроизводство. Съвременната домашна овца е напълно опитомено животно и е изцяло зависима от хората по отношение на здравословно състояние и физическо оцеляване. Диви овце съществуват и в райони, лишени от едри хищници (обикновено острови). За разлика от дивите предци на конете, козите, свинете и кучета, броят им е сравнително ограничен, а популациите им са били изолирани дълго, така че са се обособили като отделни подвидове.
Физически характеристики
Овцете са сравнително дребни преживни животни, обикновено с къдрава козина, наричана вълна, и често с рога с форма на спирала. Домашните овце се отличават от дивите си родственици и предшественици, като в резултат на селекцията от хората са развили значителна неотения. Някои примитивни породи овце са запазили част от характеристиките на дивите си предшественици, като например наличието на сравнително дълги опашки. В зависимост от породата домашните овце могат изобщо да нямат рога, да имат рога само при мъжките или да имат и при двата пола – както при дивите овце. Повечето породи с рога имат само един чифт, но някои породи могат да имат и по няколко чифта рога.
Друга особеност на домашните овце, отличаваща ги от дивите, е голямото разнообразие на цветове. При дивите овце цветът е вид кафяво, като вариацията между видовете е много ограничена. При домашните овце цветът варира от чисто бяло до тъмно шоколадово-кафяво, а понякога дори и до петниста окраска. Селекцията на по-лесната за оцветяване бяла вълна започва още в ранния период на опитомяването на овцете и тъй като белият цвят при тях е доминантна характеристика, той се разпространява бързо. В същото време цветни овце се срещат и в много съвременни породи и могат дори да се появят като рецесивна характеристика в иначе бели стада. Докато бялата вълна е предпочитана в повечето случаи, съществува и пазарна ниша за цветна вълна, използвана главно за ръчно предене. Характеристиките на вълната варират значително между различните породи – от гъста и силно накъдрена до дълга и подобна на коса. Дори в рамките на една и съща порода съществуват различия във вида и качеството на вълната.
В зависимост от породата овцете имат различна височина и тегло. Скоростта на растежа и теглото в зряла възраст са наследствени характеристики, които често са цел при селекцията. Женските обикновено достигат тегло между 45 и 100 kg, а мъжките – между 45 и 160 kg. Възрастните овце имат общо 32 зъба, от които 12 на горната и 20 на долната челюст, като 8 от тях са резци и 24 кътници. Както и при останалите преживни животни, предните зъби на долната челюст опират в твърда част на горната челюст, където няма зъби. Те служат за късане на растителност, след което задните зъби я сдъвкват преди гълтане. Зъбната формула е следната: Горна челюст: I(0).Р(6).М(6) Долна челюст: I(8).Р(6).М(6)
където: I – Резци (инцизиви); Р – Лъжливи кътници (премолари); М-Истински кътници (молари).
През първите няколко години от живота на овцата нейната възраст може да се определи по броя на предните зъби, тъй като всяка година една двойка млечни зъби се заменя с по-големи постоянни зъби и пълният комплект от осем постоянни предни зъба е завършен приблизително на четиригодишна възраст. С възрастта овцете постепенно губят предните си зъби, което ги затруднява при храненето и влошава тяхното здраве и производителност. По тази причина при нормална паша овцете започват да влошават качествата си след четвъртата си година, а средната продължителност на живота им е около 10 – 12 години. Някои овце могат да доживеят и до 20 години.
Овцете имат добър слух и са чувствителни към шума. Те имат зеници с форма на хоризонтална линия, които им осигуряват отлично периферно зрение. Със зрително поле около 270° до 320°, овцете могат да виждат зад себе си, без да обръщат глава. В същото време те имат слабо усещане за дълбочина, поради което сенки и вдлъбнатини по земята могат да ги препънат. По принцип овцете предпочитат добре осветени места и имат тенденцията да се придвижват нагоре по терена, когато са обезпокоени. Овцете имат отлично обоняние, състоящо се от мирисни жлези пред очите и в долната част на краката. Предназначението на тези жлези е несигурно, но тези на лицето може би са свързани с размножителното поведение. Възможно е жлезите на краката също да са свързани с размножаването, но съществуват и други хипотези за тяхното предназначение, като например отделяне на ненужен продукт от тялото или използване като обонятелен маркер, чрез който изгубена овца да открива стадото си.
Овцете и козите са близки родственици, тъй като и едните, и другите принадлежат към подсемейство Кози (Caprinae). Въпреки това те са самостоятелни видове, така че хибридизацията между тях е рядка, а хибридите винаги са безплодни. Външните разлики между двата вида включват характерните за козите брада и разцепена горна устна. Опашките на овцете висят надолу, дори когато са съвсем къси, докато при козите те са насочени нагоре. За разлика от повечето породи овце, козите почти винаги имат рога. Разгонените козли придобиват силна миризма, която липсва при овните.
Породи
Домашните овце са многоцелеви животни, с повече от 200 съвременни породи, които са създадени, за да обслужват различните цели на човечеството. Според някои източници, броят на породите е около хиляда, но тези цифри не могат да бъдат потвърдени със сигурност.Smith et al. Въпреки това ФАО успява да идентифицира няколко стотици породи, чиито брой варира през годините: 863 породи през 1993 г.,Maijala, K. 1997, Genetic aspects of domestication, common breeds and their origin. In: Piper, L. and A. Ruvinsky (eds.). The genetics of sheep. CABI 1314 породи през 1995 г.Scherf, B. D. 2000. World watch list for domestic animal diversity. 3rd Edition. FAO, Rome. 726 pp. и 1229 породи през 2006 г.FAO. 2007. State of the world's animal genetic resources for food and agriculture. p. 512 (Тези цифри не включват изчезналите породи, които също са регистрирани от ФАО). За целите на тези пресмятания, ФАО дава и дефиниция на породата както следва: „Всяка подспецифична група на домашния добитък с определени и идентифицируеми външни характеристики, които му позволяват да бъде отделен чрез визуална оценка от други аналогични определени групи в рамките на един и същи вид или група, за които географското и/или културно разделение от фенотипно сходни групи е довело до приемането на отделна идентичност“. Почти всички породи овце са класифицирани в зависимост от типа на засилената продуктивност: за вълна, за месо, за мляко, за кожи. Значителна част от породите обаче са предназначени за две или повече от посочените цели. Други характерни белези, отличаващи представителите от различните породи, са цвят на лицето (обикновено бяло или черно), дължина на опашката, наличието или липсата на рога, и топологията, за която породата е селектирана. В страните от Северна Африка и Близкия изток породите овце се селектират и по още един признак – степен на отлагане на мазнини в областта на опашката – качество, което се цени в Арабския свят.
Породите често се категоризират и по качеството на вълната, която се добива. Тънкорунните породи овце са тези, които имат вълна, характеризираща се с къдравост и плътност на косъма, и руното добито от тях е предпочитано за текстилното производство. Повечето от тънкорунните породи са резултат от кръстосване и селекция на породи, в основата на които стои мериносовата овца. Мериносовите овце продължават да доминират по брой сред отглежданите овце в световен мащаб. Грубовълнестите породи овце са селектирани в противоположната крайност. Обикновено това са едри овце, отглеждани с цел получаване на месо от тях. Вълната от тях е къса и груба и не се цени като добра суровина в текстилната промишленост. Много от породите за месо са бързорастящи и с тъмни лица.D’Arcy, J.B., Sheep Management & Wool Technology, NSW University Press, 1986, ISBN 0-86840-106-4 Някои от породите, като Коридел например, са селектирани с двойно предназначение – едновременно за месо и вълна.
Грубовълнестите породи овце притежават вълна с дебел и груб косъм, който не е удачен да производството на дрехи. Обикновено такъв тип вълна се използва за изготвянето на килими, пътеки, покривала за легла и места за сядане. Обикновено това са ценени продукти от дребни занаятчии, които произвеждат скъпи и красиви изделия. Грубовълнестите породи обикновено се използват за добив на месо, най-вече от приплодите на овцете.
Друга, значително по-малка група от породите овце, се използва за добив на мляко. Обикновено това са породи с двойно предназначение за мляко и вълна или за мляко и месо. При повечето от тях добивът на мляко е второстепенен признак, но съществуват и породи изцяло селектирани за тази цел. Овцете се доят сезонно само няколко месеца през пролетта и началото на лятото. Млякото добито от овце е значително по-богато на мазнини и протеини от кравето. Млечното овцевъдство е застъпено основно в страните от Балканския полуостров и Близкия изток, като в България този отрасъл е традиционно развит. В България широко разпространена е местната селектирана порода черноглава плевенска овца, отглеждана в малките стопанства за месо, вълна и мляко.
Последната група от породи овце е тази, при която овцете не притежават руно, а само къс косъм. Това са породи, които се използват с цел добив на кожи и месо. Подобни породи произлизат от овце за вълна. Някои от породите се ценени, тъй като не се отделят допълнителни средства за стригане на вълната. Овцете са по-устойчиви на паразити и горещо време.