Творчески път Пиесата е написана между 1938 и 1941г. По това време Брехт работи като драматург в Дания. Тези години са трудни за германеца, защото живее в изгнание, а Европа е в периода на Втората световна война. В този етап от живота си автора не спира да си задва въпроса ,,Може ли човек да бъде добър в общество, което го принуждава да бъде егоист, за да оцелее?“. Това е и повода за написване на творбата. Премиерата на пиесата е на 4 февруари 1943г. в Цюрих, Швейцария.
Заглавие Съчуан e провинция в централната част на Китай. Името й значи Четирите реки - Дзялиндзян, Миндзян, Ялундзян и Яндзъ, на която те са притоци. Страната е планинска, но с мек, субтропичен климат. Провинция Съчуан е най-многолюдната в Китай и е сред най-големите по площ. Авторът е бил силно повлиян от китайския театър и китайската философия и използва елементи от тях при изграждането на пиесата. По времето на написване на пиесата в Съчуан действително цари бедност и социално неравенство. Големи фактори за това са политическата нестабилност и войната с Япония. Брехт използва думата ,,полуевропеизирана“ като описва китайската провинция, но с това свое изказване той няма за цел да каже, че половината население е европейско, а че има сблъсък между новото и старото. По това време в Съчуан наистина има културен сблъсък между традиционния китайски живот и навлезлия модерен ,,европейски“ модел. Брехт избира точно тази китайската провинция, за да постигне своя прочут ефект на отчуждението. Съзнателно поставя действието извън Европа, защото така европейският зрител може да погледне собственото си общество отсрани, вместо автоматично да го приема като нещо нормално или укорително.
Действащи лица Брехт дава имена само на част от героите си, към други той се обръща само със описателните им названия. Освен начина на подреждане на персонажите в началото на пиесата, авторът оставя скрити послания и в част от имената на героите:
Шен Те (神德 - Shén Dé): 神(Shén) „божество/дух“ и 德(Dé) „добродетел/морал“. Заедно те значат „божествена добродетел“.
Шуи Та (水大 - Shuǐ Dà):水(Shuǐ) „вода“ и 大(Dà)„голям/велик“. В китайския език съчетанието „голяма вода“ е идиом за наводнение или потоп.
Ванг (王 – Wáng): 王(Wáng) ,,крал/владетел“
Янг Сун (阳 - Yáng): 阳(Yáng) „слънце“
Шин (辛 - Xīn): 辛(Xīn) „страдание“, „горчивина“ или „тежък труд“
Лин То (林 - Lín): 林(Lín) „гора“ или „дървета“
Шу Фу (Shūfú): На китайски език думата (Shūfú) звучи идентично с понятието за „комфорт“, „удобство“ или „благополучие“
Фо (佛 - Fó): На китайски език думата за Буда се произнася именно като (佛 - Fó)