Стоянова мащерка (Thymus stojanovii) е многогодишно туфесто растение от семейство Устноцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно туфесто растение с многобройни стерилни и цветоносни пълзящи стъбла. Цветоносните стъбла са 5–7 cm високи, възходящи, червеникави, влакнести, с извити надолу власинки. Листата са дълги 5–7 mm и широки 1–2 mm, ланцетно-елиптични, на върха заострени, от двете страни голи или разреденовлакнести, с многобройни тъмночервени точковидни жлези. Прешлените са с по 12 цвята, сбити в главести връхни съцветия. Чашката е дълга 3–4 mm, пурпурна, камбанковидна, дълго простовлакнеста и с точковидни жлези. Венчето е дълго 3,5–5,3 mm, наситено червено, от външната страна ресничесто. Орехчетата са кръгли, светлокафяви. Цъфти през юли – август, плодоноси през август – октомври. Размножава се с коренищни издънки и семена.
Разпространение и местообитания Расте по сухи, каменливи и тревисти места. Популациите са малочислени. В България се среща в северната част на Пирин (около хижа „Бъндерица“) и в Западните и Средните Родопи, от 1300 до 2400 m надморска височина. Общото разпространение обхваща Балканския полуостров (България, Гърция, Сърбия, Албания).
Природозащитен статут Популациите са в местообитания със засилено антропогенно влияние – туризъм, паша, коситба, бране и др. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите са в границите на национален парк „Пирин“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се препоръчват изследване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, включване на вида в списъка на защитените растения, обявяване на някои локалитети за защитени местности и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници