Суат Дервиш () е турска журналистка, обществена деятелка, застъпничка за правата на жените и демокрацията, преводачка и писателка на произведения в жанра социална драма и публицистика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта Onkajans Биография в сайта Ufuk Биография в сайта на Министерството на културата и туризма на Република Турция Биография в сайта Other Pres

Биография и творчество Суат Дервиш, с рождено име Хатидже Саадет, е родена през 1905 г. в Истанбул, Османска империя, в богатото семейство на Исмаил Дервиш бей, професор по медицина.В някои източници за рождена дата е посочена 1903 г. Получава частно образование у дома при сестра си Хамиет по настояване на дядо си Камил бей, като френски и немски език. Продължава образованието си в колеж, а след това в Дарълфюнун (сега Истанбулски университет).

Интересува се от писане от детството си. Първото ѝ стихотворение в проза е публикувано през 1918 г. от нейния приятел от детството Назъм Хикмет, който го изпраща до литературното приложение на вестник „Алемдар“. Първият ѝ роман „Черната книга“ е публикуван през 1921 г. и е история за красиво и чувствително младо момиче, обречено на смърт, изразяващо желанието ѝ да живее до последния си дъх. Следват романите “Нито един от тях“ (1923), “Нито глас, нито дъх“ (1923), “Нощ на криза“ (1924), „Грехът на Фатма“ (1924), “Като сърце“ (1928) и „Емине“ (1931), първото ѝ произведение, написано на латиница. В тези романи тя представя истории от живота на висшата класа в Истанбул, описва взаимоотношенията и изследва социалното положение на жените и тяхното търсене на свобода. През 1925 г. първите ѝ разкази са преведени на немски език.

Работи като журналистка във вестник „Алемдар“, а през 1922 г. се премества в „Икдам“. Заради отличния си френски език прави репортажи за конференцията в Лозана през 1923 г., с което става първата жена журналист, отишла в Европа като кореспондент. През 1926 г. прави женска страница във вестник „Икдам“. През 1927 г. е изпратена в Германия със сестра си Хамиет Ханъм за музикално образование и взема уроци по пиано в Берлинската консерватория „Щернишес“, но след известно време се записва във Факултета по философия и литература на Берлинския университет. Докато е в Берлин работи за вестници и списания и изучава професията на журналистиката. Там пише през 1932 г. романа „Мемоарите на един евнух от харема“, който е публикуван в поредица на немски език в големия вестник „Темпо“. Тя е свидетел на възхода на нацизма и Хитлер и се завръща в Турция през 1932 г. след смъртта на баща си, без да завърши университет.

Докато е в Берлин, жените в Турция получават право да участват в общински избори със Закона за общините от 1930 г. Участва на местните избори в Турция през 1930 г. като кандидат в Истанбул на новосъздадената Свободна партия, но не успява и напуска политиката. След завръщането си от Берлин публикува статии в много вестници в Истанбул, Измир, Адана и Анкара, и продължава да пише. Романите ѝ „Чакам го“ (1934), „Убих ги“ (1935) и „Баща и син“ (1936) са публикувани на поредица в различни вестници. Работи за лявата преса във вестник „Ресимли Ай“, а през 1936 г., докато работи във вестник „Сон Поста“, отива да наблюдава конференцията в Монтрьо.

От 1936 г. работи за вестник „Тан“, където разглежда въпроси, свързани с жените, и отразява събития във външната политика. Пътуването ѝ до Съветския съюз през 1937 г., по време на работата ѝ във вестника, повлиява на интелектуалния ѝ свят. После работи за вестник „Хабер“ и отново прави пътуване до СССР през 1939 г. за Селскостопанския панаир. След пътуванията си се насочва към социалистическия реализъм и пише романите „Нощ в Истанбул“ (1938) и „Нищо“ (1939).

Левите ѝ възгледи се затвърждават, след първите ѝ три кратки брака, с брака ѝ през 1941 г. с Решат Фуат Баранер, генерален секретар на Турската комунистическа партия. Те издават списание „Нова литература“, за което тя пише разкази, анекдоти и критики, и помагат на писатели и поети като Орхан Кемал, Мехмет Сейда и Хасан Динамо да получат признание. През 1944 г. романите ѝ „Ние сме трима братя и сестри“, „Фосфористата Джеврие“ и „Като луди“ са публикувани като поредица във вестници.

След публикуването на есето ѝ „Защо съм приятел на Съветския съюз?“ през 1944 г. не може да бъде публикувана и по-късно е арестувана заедно със съпруга си за дейността на Турската комунистическа партия. Претърпява спонтанен аборт по време на разпит и е осъдена на осем месеца затвор. След освобождаването си от затвора работи като преводач и редактор на немски, английски и италиански език. Пише пиеси и радиоскечове, а романите ѝ „Големият пожар“ (1947) и „Нека листо не се помръдне“ (1950) са публикувани в поредица.

Когато съпругът ѝ е арестуван отново през 1951 г. и процесът срещу него започва през 1953 г., тя напуска страната, страхувайки се, че може да бъде арестувана отново, и се установява се със сестра си в Париж. Публикува статии в различни вестници и списания в Европа; пише книги, които я представят в чужбина. След освобождаването на съпруга ѝ от затвора, тя се завръща в Турция през 1963 г. През този период пише романи и разкази, детски приказки и преводи под псевдоним. След смъртта на съпруга си през 1968 г. и сестра си през 1970 г. се отдава на обществена дейност, участва в основаването на Революционния женски съюз и крие много леви младежи в къщата си.

Тя получава сериозни здравословни проблеми и с двете очи и е хоспитализиран поради уврежданията, причинени от диабет. Суат Дервиш умира на 23 юли 1972 г. в Истанбул.

Произведения Kara Kitap (1921) Ne Bir Ses Ne Bir Nefes (1923) Hiçbiri (1923) Ahmed Ferdi (1923) Behire'nin Talibleri (1923) Fatma'nın Günahı (1924) Ben mi (1924) Buhran Gecesi (1924) Gönül Gibi (1928) Emine (1931) Bir Haremağasının Hatıraları (1932) Bu Başı Ne Yapalım? (1934) Dirilen Mumya (1934) Kadıköy’de Muhakkak Bir Define Var (1935) Onu Bekliyorum (1935) Onları Ben Öldürdüm (1936) Bu Roman Olan Şeylerin Romanıdır (1937) İstanbul’un Bir Gecesi (1939) Çamur (1938) Hiç (1939) Çılgın Gibi (1934)Като луди, изд.: „Авиана“, Бургас (2023), прев. Добромира Кирова Sınır (1943) Biz Üç Kızkardeştik (1945) Ankara Mahpusu (1945)Затворникът от Анкара, изд.: ОФ, София (1958), прев. Олга ДимитроваЗатворникът от Анкара, изд.: Авиана, Бургас (2025), прев. Добромира Кирова Fosforlu Cevriye (1945)Фосфористата Джеврие, изд.: „Народна култура“, София (1965), прев. Парашкев ПарушевФосфорната Джеврие, изд.: Авиана, Бургас (2022), прев. Добромира Кирова Kendine Tapan Kadın (1945)Жената, която обожава себе си, изд.: Авиана, Бургас (2025), прев. Добромира Кирова İki Kadın İki Aşk (1946)Две жени, две любови, изд.: Авиана, Бургас (2025), прев. Добромира Кирова Büyük Ateş (1948) Yaprak Kımıldamasın (1950) Gel Eve Dönelim (1950) Yeniden Yaşayabilseydik (1951) Alev Dudaklı Kadın (1952) Ankara Canavarı (1952) Yalının Gölgesi (1958) Aksaray’dan Bir Perihan (1963) Şoför Mustafa (1965) Ayrılmak Yok! (1966)

Екранизации 1959 Fosforlu Cevriye 1969 Fosforlu Cevriyem 2000 Fosforlu Cevriye – тв филм

Източници

Външни препратки

Категория:Турски писателки Категория:Турски журналисти Категория:Родени в Истанбул Категория:Починали в Истанбул