Мария Семьоновна Корякина-Астафиева (22 август 1920 г. Чусовой, Пермска губерния — 16 ноември 2011 г. Красноярск) е съветска и руска писателка, съпруга на Виктор Астафиев.
Биография Тя е родена на 22 август 1920 г. в град Чусовой (сега в Пермския край). Баща ѝ, Семьон Агафонович Корякин, е работил на железопътната линия, а майка ѝ, Пелагия Андреевна, е отгледала девет деца. През 1933 г. постъпва в Лисвенския механо-металургичен техникум, който завършва задочно, за да може да работи и да издържа семейството си.
През пролетта на 1943 г., по време на Великата отечествена война, след завършване на курсове за медицински сестри, тя доброволно отива на фронта. На фронта среща войника Виктор Астафьев, който не е в бойни действия, за когото се омъжва през 1945 г. В края на 1945 г. двойката се завръща в Чусовой, където Корякина работи в местната индустрия, а след това като радиожурналист. През 1966 г. двойката се мести в Перм, където Корякина започва да пише. Първият разказ на Корякина, „Трудно щастие“, е публикуван на 10 октомври 1965 г. в пермския вестник „Звезда“. След това, през 1968 г., е публикувана новелата „Нощно дежурство“ (по-късно „Баща“). От 1969 до 1981 г. двойката живее във Вологда. През 1978 г. е приета в Съюза на писателите на СССР. От 1981 г. до смъртта си живее в Красноярск.
Публикувала е в списанията „Смена“, „Москва“ и „Съветска жена“. Има шестнадесет книги на своя сметка (самиздат): „Анфиса“ (1974), „Колко години, колко зими“ (1981), „Пешком от войната“ (1982), „Шумът от далечни влакове“ (1984), „Вековната липа“ (1987), „Надежда, горчива като дим“ (1989), „Знаци на живот“ (1994), „Земна памет и скръб“ (1996) и други. Книгите ѝ са предимно мемоари.
Тя е главният асистент на Астафиев. Той напуска семейството няколко пъти, но винаги се връща. Живеят заедно 56 години, до смъртта на Астафиев през 2001 г. След смъртта на Астафиев тя работи за запазване на наследството на писателя.
В брака ѝ с Виктор Астафьев се раждат три деца. Първата ѝ дъщеря, Лидия (родена през 1947 г.), умира в ранна детска възраст. Втората ѝ дъщеря, Ирина (родена през 1948 г.), умира внезапно във Вологда и е погребана в гробището в Овсянка. Виктор Петрович и Мария Семьоновна приютяват малките си внуци, Витя и Поля. Синът им, Андрей (роден през 1950 г.), живее във Вологда.
Тя почива на 16 ноември 2011 г. в Красноярската железопътна болница от инфаркт.
Източници
Категория:Руски писатели Категория:Руски журналисти Категория:Чусовой Категория:Починали в Красноярск Категория:Починали от инфаркт на миокарда