Марина Немат (, ) е иранска писателка на произведения в жанра мемоари. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта „Канадска енциклопедия“
Биография и творчество Марина Немат е родена на 22 април 1965 г. в Техеран, Иран. И двете ѝ баби са рускини и тя е отгледана в руско православно християнско семейство в Техеран. Бабите ѝ са се омъжили за иранци след масовата миграционна вълна по време на Руската революция от 1917 г. Баща ѝ е учител по танци, а майка ѝ е фризьорка. Тя е ученичка в гимназията, когато секуларизиращата монархия на Мохамед Реза Пахлави е свалена от Ислямската революция на аятолах Хомейни.
Като студентка тя се противопоставя на потисническата политика на новото ислямско правителство, присъства на демонстрации и пише антиреволюционни статии в студентски вестник. На 15 януари 1982 г., на 16-годишна възраст, заради възгледите си срещу революцията е арестувана, обвинена е, че е член на комунистическата партия, и е хвърлена в затвора. Тя е измъчвана в прословутия политически затвор „Евин“, добре известен със зверствата срещу политически затворници, и е осъдена на смърт. Спасена е от следовател в затвора, смъртната ѝ присъда е заменена с доживотен затвор. След пет месеца затвор става ясно, че следователят Али е развил привързаност към нея и възнамерява да я принуди да се омъжи за него. Тя накрая се омъжва за него и е освободена от затвора след повече от две години, прекарани там, но след време съпругът ѝ е убит публично. По-късно, през 1985 г., тя се омъжва за Андре Немат на тайна християнска церемония и двамата бягат в Канада през 1991 г. и имат двама сина. Тя работи в ресторантьорската индустрия и едновременно пише мемоари за живота си в Иран.
Първата ѝ книга „Затворничка в Техеран“ е издадена през 2007 г., а впоследствие е издадена от 28 издателства по целия свят и става международен бестселър. Книгата печели много литературни награди, включително наградата „Млади умове“ на Великобритания и наградата „Гранични оригинални гласове“ на САЩ. На 15 декември 2007 г. получава първата награда за човешко достойнство от Европейския парламент, а през октомври 2008 г. получава престижната награда „Гринцане Кавур“ в Италия.
Получава стипендия и завършва сертификационната програма по творческо писане в Училището за продължаващо обучение към Университета на Торонто през 2008/2009 г., където пише втората си мемоарна книга „След Техеран: Възстановен живот“. Тя е издадена през 2010 г. В тези мемоари Немат разкрива как стабилността на нейния канадски живот е била подкопана от гласовете и виденията, които е скрила в себе си.
След това тя преподава на непълно работно време писане на мемоари в Училището за продължаващо обучение на Университета в Торонто и редовно говори за преживяванията си пред гимназиални класове, университети, библиотеки и асоциации. Тя е редовен участник във Форума на свободата в Осло. През 2012 г. е гост-лектор на Форума за свобода в Сан Франциско на Фондацията за правата на човека заедно с Аун Сан Су Чи и Гари Каспаров.
Тя е на борда на директорите на Канадския център за жертви на изтезания и на норвежка благотворителна организация, която предоставя правна и други форми на помощ на жени политически затворници по целия свят. Председател е на Комитета на писателите в изгнание към ПЕН клуба на Канада, член е на Международния съвет на Форума за свобода в Осло и е доброволец в Комитета за бежанците на своята църква от 2010 г.
Марина Немат живее със семейството си край Торонто в Канада.
Произведения Prisoner of Tehran (2007) – мемоариЗатворничка в Техеран, изд.: ИК „Прозорец“, София (2022), прев. Марианна Панова After Tehran: A Life Reclaimed (2010) – мемоари The Best Canadian Essays 2017 (2017) – с Дени Елис Бешар, Мат Кейхил и др.
Източници
Външни препратки на Марина Немат
Категория:Ирански писателки Категория:Мемоаристи Категория:Ирански правозащитници Категория:Емигранти Категория:Родени в Техеран