Ингрид Винтербах () е южноафриканска журналистка, художничка, университетска преподавателка, драматург, преводачка и писателка на произведения бестселъри в жанра социална драма и исторически роман. Пише предимно на африкаанс и в началото на писателската си кариера пише под псевдонима Лети Вилюн (). Биография и библиография като Ингрид Винтербах и като Лети Вилюн в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта Litnet Биография и библиография в сайта Stellenbosch Writers
Биография и творчество Ингрид Винтербах е родена на 14 февруари 1948 г. в Йоханесбург, Република Южна Африка. Баща ѝ е учител по география и история. Има двама по-малки братя. Отраства в град Рудепорт, провинция Хаутенг, където завършва гимназия „Флорида“ през 1965 г. Получава бакалавърска степен по изобразително изкуство с отличие през 1969 г. от Университета „Витватерсранд“ в Йоханесбург, а през 1970 г. и бакалавърска степен с отличие по африкаанс-холандски език, като печели и две награди на университета за отлични постижения. Докато е студентка, има епистоларна връзка с писателя Етиен Льору, което оказва голямо влияние върху формирането ѝ като автор.
След дипломирането си работи като асистент в катедрата по африкаанс и холандски език в Университета на Уитватерсранд в периода 1970 – 1971 г., след което преподава африкаанс в средни училища в Луис Тришард и Йоханесбург в периода 1972 – 1973 г. Прави следдипломна квалификация по африкаанс и нидерландски език в Университета на Стеленбош, където получава магистърска степен с отличие през 1974 г. След това работи като журналистка във вестник Die Burger в Кейптаун, преподавателка по изящни изкуства в университета на Стеленбош и лектор по африкаанс и нидерландски език в университета на провинция Натал.
В периода 1976 – 1983 г. е омъжена за Антон Шолц и двамата имат една дъщеря. В Стеленбош тя е сред основателите на многорасова женска група през 1981 г. и сред основателите на Феминистката дискусионна група в Стеленбош през 1989 г. Тя е член на интердисциплинарната дискусионна група по литература на професор Йохан Дегенаар между 1984 и 1990 г. и посещава курса с отличие по психоанализа, представен от катедрата по политическа философия, през 1987 г. През юли 1989 г. тя присъства на историческата среща между южноафриканските писатели и тогава забранения АНК на конференцията при водопада Виктория в Зимбабве.
През 1989 г. се омъжва за Андриес Гоус, старши преподавател по философия в Университета на Натал, и двамата имат една дъщеря. От 1991 г. живее в Дърбан, където преподава африкаанс на непълен работен ден в продължение на две години в Университета на Натал и Университета „Дърбан-Уествил“ (сега обща институция – Университет на Квазулу-Натал). В периода 1993 – 1994 г. преподава африкаанс в девическата гимназия в Дърбан. В периода 1995 – 1996 г. остава в Нидерландия, а в края на 1996 г. остава три месеца в САЩ като гостуващ писател в Калифорнийския институт по изкуствата и преподава творческо писане в Училището за критични изследвания в Лос Анджелис. В периода 1997 – 2002 г. подава африкаанс и холандска литература в университета Квазулу-Натал.
От 2002 г. се посвещава на живописта и писателската си кариера. Организира няколко художествени изложби, включително в Стеленбош, Кейптаун, Дърбан, Йоханесбург и Франсхук, а също така сама проектира кориците на повечето си романи. В началото на 2011 г. тя и съпругът ѝ прекарват 6 месеца в Института за напреднали изследвания в Стеленбош, а през 2013 г. се установяват постоянно в Стеленбош. През 2015 г. тя участва в обучение по писане за амбициозни писатели в училището за писане към Центъра „Брайтенбах“ в Уелингтън, а също така ръководи работилницата по творческо писане на Университета на Стеленбош.
Към края на седемдесетте години тя започва да пише сериозно, първо две пиеси за ежегодния фестивал на любителския театър в Стеленбош, а след това и кратка проза. През 1983 г. е публикуван в списание първият ѝ разказ „Облак, голям колкото човешка длан“. През 1984 г. е издадена под псевдонима Лети Вилюн първата ѝ новела „Плач за Кус“, история за жена, изоставена с детето си в малък град от съпруга си бунтовник, която преживява различни етапи от живота си във враждебния свят, осъзнавайки заобикалящата я реалност.
През 1993 г. е издаден романът ѝ „Каролина Ферейра – неуловимата нощна пеперуда“. Ентомоложката Каролина Ферейра отива в малък град в Свободната държава в ЮАР, за да направи изследване върху стратегиите за оцеляване на рядък вид нощни пеперуди, а природният лечител Басил Септембър я въвежда в загадките на покосеното от суша поле. Тя прекарва нощите си, играейки на билярд, пиейки уиски в дамския бар и танцувайки с мистериозния Колин. Постепенно тя е приобщена към интригите и игрите на властта, но и привлечена от неочаквана любов. Авторката превежда романа на английски език със заглавието „Неуловимата нощна пеперуда“. Романът получава престижните литературни награди M-Net и Old Mutual.
За произведенията си получава Наградата за творческо писане на университета в Йоханесбург, наградата за литературни постижения „Б. А. Хофмайър“, и наградата „Херцог“ за писатели, пишещи на африкаанс.
Ингрид Винтербах живее със семейството си в Джеймстаун, Стеленбош.
Произведения Като Лети Вилюн Самостоятелни романи Klaaglied vir Koos (1984) Erf (1986) Belemmering (1990) Karolina Ferreira (1993)Каролина Ферейра – неуловимата нощна пеперуда, изд.: „Авиана“, Бургас (2025), прев. Красимира Кирова Landskap met vroue en slang (1996)
Като Ингрид Винтербах Самостоятелни романи Buller se Plan (1999) Niggie (2002) – награда „Херцог“ Die Boek van Toeval en Toeverlaat (2006) Die Benederyk (2010) Die Aanspraak van Lewende Wesens (2012) – награда „Херцог“ Vlakwater (2015) Die Troebel Tyd (2018) Voorouer. Pelgrim. Berg. (2021) Onrus op Steynshoop (2024)
Пиеси Spyt (2010) Vuur (2012)
Източници
Външни препратки „Каролина Ферейра. Неуловимата нощна пеперуда“ от южноафриканската писателка Ингрид Винтербах, „Страница“
Категория:Южноафрикански писателки Категория:Южноафрикански драматурзи Категория:Южноафрикански художници Категория:Родени в Йоханесбург