Никола Иванов Чолаков е български офицер, генерал-майор.
Биография Никола Чолаков е роден на 26 декември 1888 година в разложкото село Долно Драглище, Османската империя.Руменин, с. 101 Началното си образование получава в родното си село, в съседното Годлево и в село Црънча, Пазарджишко, където учител е вуйчо му Миладин Досев. Прогимназиалното му образование започва в село Баня, Разложко, но след въстанието в 1903 година семейството му се преселва в свободна България, в Златица, и там той изкарва 2-ри прогимназиален клас (1903/1904). После се завръща в родното си село и е записан за 3-ти клас в Мехомия, но влиза в конфликт с турчета и отново преминава границата, отправяйки се към София. Чичо му Георги Чолаков му помага да влезе във военната гимназия, а след завършването ѝ като кадет е приет във Военното училище. Завършва го с 31-вия випуск, на 22 февруари 1911 година е произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в Двадесет и първи средногорски полк в Пловдив.
Участва в Балканската (1912 – 1913) и в Междусъюзническата война (1913). Командва рота от Тридесет и девети пехотен солунски полк в боевете за освобождението на Разлога. Настъпва до Булаир и заема позиция до падането на Одрин и до края на Междусъюзническата война през 1913 г. За проявена храброст е награден с орден за военна заслуга на военна лента.
През Първата световна война е командир на рота от 3-ти пехотен македонски полк. Участва в ожесточените боеве за спиране на френското настъпление под Велес – Водоврат (Хозурат) и е тежко ранен в сраженията. Лекуван е в Скопие, в София и в Германия. Награден е с военен орден „За храброст“, IV степен.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 91
През 1923 г. е назначен на служба във Военното училище. Служи кате адютант на началника на военно-учебните заведения и взводен командир във Военното училище. Едновременно с това следва задочно право в Софийския университет.
Заема различни длъжности, сред които ротен командир на 45-и, 46-и, 47-и и 48-и випуск на Военното училище, началник на учебната секция при щаба на армията, командир на Седми инженерен полк и др.
През 1927 г. е назначен на служба в 14-и пехотен македонски полк, след което от 1928 г. е на служба в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е началник на секция в щаба на артилериятаМинистерска заповед (МЗ) № 82 от 1929 г.. През 1930 г. е назначен за началник на 2-ро софийско военно окръжиеМЗ № 70 от 1930 г., след което от 1931 г. помощник-командир на 1-ви пехотен софийски полкМЗ № 47 от 1931 г., през 1932 и 1933 г. служи в щаба на 1-ва военно-инспекционна областМЗ № 224 от 1932 г. и № 3 от 1933 г., през 1933 г. е назначен за началник-щаб на 7-а пехотна рилска дивизия, след което на 6 май с. г. е произведен в чин полковник.
През 1934 г. полковник Чолаков е назначен за началник на 8-и пограничен секторМЗ № 107 от 1934 г., а по-късно същата година и за командир на 13-и пехотен рилски полкМЗ № 287 от 1934 г., а прес следващата година става последователно помощник-командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия и 7-а пехотна рилска дивизияМЗ № 70 и № 110 от 1935 г.. През 1937 г. отново е назначен за помощник-командир на 7-а пехотна рилска дивизияМЗ № 140 от 1937 г.
Уволнен е от служба през 1938 годинаЦарска заповед № 10 от 1938 г.. В 1945 година е произведен в чин генерал-майор от запаса.
Автор е на книгата „История на въстанието в Разложко през 1878 година“.
Умира на 1 март 1966 година в София.
Военни звания Подпоручик (22 септември 1911) Поручик (1 ноември 1913) Капитан (5 май 1917) Майор (15 март 1923) Подполковник (1 април 1927) Полковник (6 май 1933) Генерал-майор от запаса (1945)
Родословие
Бележки
Източници
Категория:Български офицери от Македония Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Долно Драглище Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Тридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“