Уилям Уолтън (; ; неизв. – 4 (15) декември 1743) е английски мореплавател на руска служба, лейтенант от руския имперски флот, участник във Великата Северна експедиция.
На 23 октомври (3 ноември) 1723 г. Уилям Уолтън постъпва на руска служба с чин щурман. На 12 (23) януари 1730 г. е произведен в чин лейтенант. На 18 (29) януари 1733 г. по заповед на Витус Беринг е назначен във Втората камчатска експедиция, а след това по молба на Мартин Шпанберг е включен в състава на Южния отряд.
По време на експедицията на Южния отряд командва кораба „Надежда“, с който извършва две плавания през 1738 и 1739 г. През 1738 г. плава до п-в Немуро (на остров Хокайдо), като открива и картира 26 острова от Курилските острови. През април 1739 г. проследява източния бряг на остров Хоншу между 37°42' и 35°10' с.ш. и достига на юг до 33°28' с.ш.
По време на отсъствието на Витус Беринг в периода 1739 – 1741 г. Уолтън, вече с чин капитан 3-ти ранг, е назначен за началник на всички експедиционни сили в Охотск.
През 1741 изследва северозападния бряг на Охотско море, между устията на реките Иня и Уля.
Уилям Уолтън умира на 4 (15) 1743 г. по време на завръщането си от Сибир към Москва.
Памет В негова чест е наименуван: нос Уолтън на остров Зелени от Курилските острови.
Литература Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 107 – 108.
Категория:Изследователи на Азия Категория:Руски изследователи