Иля Автономович Бережни () (ок. 1800 – 23 януари 1839) е руски навигатор, мореплавател.
Биография Иля Бережни се ражда през 1799 или 1800 г. През 1818 г. завършва Балтийското щурманско училище със званието щурмански помощник.
От 1820 до 1824 г. участва в експедицията на Фердинанд Врангел, която изследва североизточните брегове на Сибир и откриване на нови земи на север. През март 1821 г. самостоятелно изследва южните и източни части на остров Котелни (от Новосибирските острови) и през април се съединява с отряда на Пьотър Анжу. От 29 юни до 22 август двата отряда изследват и картографират крайбрежието между устията на реките Яна и Индигирка. През пролетта на 1822 г., отново съвместно с Анжу описва бреговете около устието на Индигирка и Ляховските острови. След приключването на експедицията е произведен в щурмански помощник XIV клас, повишена заплата и добавяне на три години към трудовия му стаж.
От 1825 до 1827 г. възглавявал отряд в организираната хидрографска експедиция провела изследване и описание брега на Северния ледовит океан в крайната североизточна част на Европейска Русия. Изследва о-вите Гуляеви Кошки, заграждащи от изток Печорския залив, п-ов Руский Заворот (54° и.д.), цялото протежение на Тиманския бряг и северния бряг на полуостров Канин.
След завръщането си от експедицията, през 1827 г. е назначен в Корпуса на флотските щурмани и е произведен в чин подпоручик. От 1828 до 1831 г. извършва плаване в Средиземно море, а след завръщането си е повишен в чин поручик. След това Бережни извършва ежегодни плавания в Балтийско море. Дългите несгоди и трудности понесени по време на експедициите разрушават здравето му и довеждат до неговата ранна смърт на 23 януари (4 февруари) 1839 г.
Памет Неговото име носят: нос Бережни (), на северния бряг на остров Фадеевски, от Новосибирските острови; плитчина Бережни, във Финския залив, в Балтийски море, в близост до Хелзинки.
Източници
Бережной, Илья Автономович https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Бережной,_Илья_Автономович // Русский биографический словарь : в 25 томах. – СПб.—М., 1896 – 1918. Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало XX в.), М., 1985, стр. 78.
Категория:Изследователи на Европа Категория:Изследователи на Азия Категория:Руски изследователи