Бирма под британска власт () е периодът на британско колониално владение в Югоизточна Азия, започнало през 1824 г. и продължило до 1948 г. От 1886 г. до 1937 г. колонията е номинално част от Британска Индия, със столица Рангун. На изток Британска Бирма граничи със Сиам, на север с Китай, а на запад с индийския субконтинент. Бреговете ѝ на югозапад се мият от бенгалския залив.
В рамките на Британска Бирма е имало така наречените „местни княжества“, които само формално са били във васална зависимост от Великобритания.
Британската колонизация в тази част от земното кълбо започва с първата англо-бирска война (1824 – 1826), довела до анексията на Тенасерим и Аракан. Във втората англо-бирска война (1852 г.) британците поемат контрола над Долна Бирма, а с третата англо-бирска война (1885 г.) анексират и Горна Бирма. Съпротивата срещу британското управление продължава спорадично в Северна Бирма до 1890 г. Британското управление води до социално, икономическо и политическо отражение върху Бирма. Икономически Бирма е обърната в ресурсна колония, като британците се ограничават върху извличането на природни ресурси – ориз, тик и рубини. Разработени са железопътни, телеграфни системи и пристанища, но само и единствено за улесняване извличането на ресурси от Британска Бирма.
През 1948 г. Британска Бирма получава независимост.
Източници
Категория:Бивши британски колонии Категория:История на Мианмар Категория:19 век в Азия Категория:20 век в Азия