Боянският поменик е български поменик, датиран между 1562 и 1612 година.
Той е открит от украинския филолог Виктор Григорович през 1854 година в Боянската църква край София и представлява ръкопис, изготвен в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха от Темешвар граматик Йов Касинец (Шишатовец). В него се поменават българските царе и царици, патриарси, ктитори и боляри от град София. Днес ръкописът се намира в Руската държавна библиотека в Москва, заедно с цялата някогашна сбирка на Григорович.
В Боянския поменик е записано: Включен е и помен на православните царици:
Поменати са също имената на патриарси и митрополити.
Литература Йордан Иванов. Поменици на български царе и царици. – Известия на Българското историческо дружество, 4, 1915; препечатано в: Същият. Избрани произведения. Т. I. С., 1982, с. 146, 148, 149. Иван Дуйчев. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 198 – 210, 395 – 397. Станчева, М., Станчев, Ст. Боянският поменик. С., 1963. Станчева, М. Бележки върху приписките в Боянския поменик. – Известия на Българското историческо дружество. Т. 26, 1968, 311 – 319. Зарко Ждраков. Няколко бележки върху Боянския поменик. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011, Иванка Гергова. Боянският поменик като свидетелство за историята на храма. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011, 48 – 55
Категория:Поменици Категория:Български книги Категория:История на Район Витоша