Александрийският кръстоносен поход, известен още като Разграбването на Александрия, е военна експедиция, проведена през октомври 1365 г. срещу град Александрия в Мамелюкския султанат. Походът е ръководен от Петър I Кипърски и е осъществен с одобрението на папа Урбан V.

История През XIV век Източното Средиземноморие е арена на активна търговия и военни конфликти между християнските държави и Мамелюкския султанат. Александрия е сред най-важните търговски центрове в региона и ключово пристанище за обмена между Европа и Близкия изток. Кралство Кипър, управлявано от династията Лузинян, се стреми да засили позициите си в региона и да ограничи мамелюкското влияние. Петър I прекарва три години – от 1362 до 1365 г. – в събиране на войска и търсене на финансова подкрепа за кръстоносен поход от най-богатите дворове на своето време. През 1365 г. той получава папска була, с която папа Урбан V официално одобрява похода му като кръстоносен. След като научава за подготвяно египетско нападение срещу Кралство Кипър, Петър I прилага същата стратегия на превантивна война, която по-рано се е оказала успешна срещу турците, и насочва военните си планове срещу Египет. От Венеция той организира съсредоточаването на военноморските и сухопътните си сили в кръстоносната крепост Родос, където към тях се присъединяват рицарите от Ордена на Св. Йоан. През октомври 1365 г. Петър I отплава от Родос, като лично командва значителна експедиционна войска и флот от 165 кораба, въпреки по-голямото икономическо и политическо влияние на Венеция. Около 9 октомври силите му дебаркират в Александрия, а през следващите три дни армията на Петър I разграбва града, като убива хиляди жители и отвежда около 5000 души в робство. По време на нападението са разрушени или сериозно пострадали джамии, храмове и църкви.

Кръстоносната армия се изтегля окончателно от Александрия на 12 октомври. Петър I иска да остане и да задържи града, използвайки го като плацдарм за бъдещи кръстоносни акции в Египет, но мнозинството от бароните му отказват, желаейки единствено да напуснат града със своите трофеи. Самият Петър е сред последните, които напускат града, като се качва на кораба си едва след като мамелюкските войски влизат в града. Европейските монарси и барони, впечатлени от смелостта му и от изоставянето на града от другите, наричат Петър единствения доблестен и смел християнин, участвал в Александрийския поход.

Участници Освен кралската армия и контингента на Хоспиталерите, в кръстоносната кампания участват значителен брой френски, английски и шотландски рицари, привлечени по време на обиколката на краля из европейските дворове в периода 1362 – 1365 г. Сред по-известните участници и военни командири са: • Петър I Лузинян – крал на Кипър и главнокомандващ на експедицията. • Гантоне д’Абзак, племенник на Реймон дьо Прадел, архиепископ на Никозия. • Жан IV дьо ла Ривиер – френски рицар, дипломат и първи камерхер на Шарл V. • Гийом III Роже де Бофор, виконт на Тюрен. По-голям брат на папа Григорий XI. • Флоримон дьо Леспар – гасконски рицар и наемник, ветеран от Стогодишната война. Командва малък контингент от гасконци. • Хъмфри де Бохум, 7-ми граф на Херефорд – английски благородник и рицар, участващ в похода начело на английски контингент. • Робърт Хейлс – рицар-хоспиталиер от Ордена на Св. Йоан, участвал в кампанията. По-късно велик приор на Англия. • Ферлино д'Аираска – адмирал на флота на Хоспиталерите, присъединил се към експедицията в Родос. • Стивън Скруп – 2-ри барон на Машъм. Брат на Уилям Скруп. Посветен в рицарство лично от крал Петър I в Александрия. • Норман Лесли и Уолтър Лесли– шотландски рицари. Братята участват заедно в различни военни кампании в Прусия, Франция и Италия. Норман превзема една от портите на Александрия, но загива по време на боевете в града.

Планове за атака на Бейрут и венецианската намеса След разграбването на Александрия през 1365 г., Петър I продължава агресивната си политика срещу Мамелюкския султанат, което води до важни събития и решения през 1366 г. Кралят планира нова кръстоносна кампания, чиято цел е голямото мюсюлманско пристанище Бейрут. Тези намерения обаче срещат остра съпротива от страна на Венецианската република, чиято търговия с Изтока зависи от стабилността на района на Източното Средиземноморие. Бейрут е основният пункт за обмен на стоки по търговския път към Дамаск, и евентуално негово разрушаване би довело до огромни финансови загуби за венецианските търговци. За да защитят интересите си, венецианците отправят настоятелни искания към краля да се откаже от нападението, като дори му предлагат значително парично обезщетение. Под този натиск Петър I е принуден да промени стратегията си и насочва вниманието си към други части на сирийското крайбрежие.

Нападение над Триполи (1367) В края на 1366 г. крал Петър I започва подготовка за новата кампания. В пристанището на Фамагуста е събран флот от 116 кораба, включително 56 галери. Четири от галерите са под командата на Ферлино д'Айраска и са осигурени от Великия магистър на Ордена на Хоспиталиерите. На 17 януари 1367 г. флотът отплава към крайбрежието на Сирия. По пътя силна буря разпръсква корабите, което осуетява плановете за масирана атака. Въпреки това, гасконският рицар Флоримон дьо Леспар, поемайки командването на отряд от 14 галери, успява да достигне град Триполи. Рицарите под негово ръководство дебаркират успешно, превземат и разграбват града. Освен Леспар, в нападението се отличават Бремон дьо ла Вулт, Персевал дьо Кулонж и Пиетро Рачанели, губернатор на Смирна. Този тактически успех се оказва решаващ, тъй като демонстрира уязвимостта на мамелюкските територии и принуждава султана да поднови преговорите за мир с Кипърското кралство. Gordon Ellyson Abercrombie The Hospitaller Knights of Saint John at Rhodes 1306-1522, Pen and Sword Books Limited 2024, p.74

Защита на Корикос (1367) Докато преговорите за мир между мамелюкския султан и Кипърското кралство все още продължават, през февруари 1367 г. емирът на Караманския бейлик - Алаедин бей , обсажда крепостта Корикос в Киликийска Армения с голяма армия. Комендантът на крепостта изпраща отчаяни молби за помощ до Кипър. Крал Петър I незабавно организира помощна експедиция: изпраща флот от 10 галери, заедно с контингент от 600 въоръжени мъже и 300 стрелци (арбалетчици). Командването е поверено на по-малкия брат на краля - Жан дьо Лузинян, титулярен принц на Антиохия. В края на февруари 1367 г. кипърските сили пристигат в Корикос. Сраженията със силите на Караман продължават с променлив успех - мнозина рицари загиват, а някои са тежко ранени, сред които и гасконеца Флоримон дьо Леспар. На 7-ми март кипърците правят излаз от крепостта. В последвалото сражение силите на Карман са разбити, а самия емир е ранен. С тази победа контролът над Корикос е възстановен в полза на Кипърското кралство.Hill, George. A History of Cyprus, Vol. 2: The Frankish Period, 1192-1432. Cambridge University Press, 1948, p. 348.

Отражение в културата Атаката на Александрия е спомената и в ред 51 от Пролога на „Кентърбърийски разкази“ Средновековният френски поет и композитор Гийом дьо Машо посвещава на похода поемата „Превземането на Александрия“

Бележки

Източници Setton, Kenneth M. (1976). The Papacy and the Levant, 1204–1571. Vol. I. Philadelphia: American Philosophical Society Sack of Alexandria (1365), Alexander Mikaberidze, Conflict and Conquest in the Islamic World: A Historical Encyclopedia,Vol. 1, ed. Alexander Mikaberidze, (ABC-CLIO, 2011), 72. A History of the Crusades: The fourteenth and fifteenth centuries, ed. Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, (The University of Wisconsin Press, 1975), xiii, 5, 316, 664 Geanakoplos, Deno (1975). "Byzantium and the crusades". In Setton, Kenneth M.; Hazard, Harry W. (eds.). A History of the Crusades, Volume Three: The Fourteenth and Fifteenth Centuries (in Hungarian). The University of Wisconsin Press. pp. 69 – 103. Van Steenbergen, Jo (2003) "The Alexandrian Crusade (1365) and the Mamluk Sources: Reassessment of the kitab al-ilmam of an-Nuwayri al-Iskandarani" (PDF)" (PDF). Archived from the original (PDF) on 2006-10-18. Retrieved 2006-09-03. Geanakoplos, Deno (1975). "Byzantium and the crusades". In Setton, Kenneth M.; Hazard, Harry W. (eds.). A History of the Crusades, Volume Three: The Fourteenth and Fifteenth Centuries (in Hungarian). The University of Wisconsin Press. pp. 69 – 103. Steven Runciman, A History of the Crusades: The Kingdom of Acre and the Later Crusades, Vol. III, (Cambridge University Press, 1951), 446 Richard W. Barber, The Reign of Chivalry, (Boydell Press, 2005), 121 Thomas F. Madden, The Concise History of the Crusades, (3rd ed. Rowman & Littlefield Publishers, 2013), 179 Clément Onimus, "Peter I of Lusignan's Crusade and the Reaction of the Mamluk Sultanate", in Alexander D. Beihammer and Angel Nicolaou-Konnari, eds., Crusading, Society, and Politics in the Eastern Mediterranean in the Age of King Peter I of Cyprus (Brepols, 2022), pp. 251 – 271. History Avenue: Sack of Alexandria, 1365

Категория:Кръстоносни походи Категория:Войни на Египет Категория:Кипърско кралство Категория:Венецианска република