Василий Владимирович Пукирев () е руски живописец.С. Н. Кондаков. Юбилейный справочник Императорской Академии художеств. 1764-1914. — СПб.: Товарищество Р. Голике и А. Вильборг, 1915. — Т. 2 (Часть биографическая). — С. 162. — 459 с.
Биография Василий Пукирев е роден на 1 (13) декември 1832 г. в село Лужники, Каширски уезд, Тулска губерния. Произхожда от селско семейство.
След като получава началното си образование, започва да се обучава при иконописец в Могильовска губерния, а след това благодарение на щастлива случайност попада в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, където учи от 1847 до 1858 г. Изучава живопис под ръководството на професор С. К. Зарянко и скоро показва блестящи успехи. През 1850 г. след представяне на две творби получава званието „гимназиален учител по рисуване“. През 1858 година завършва училище със званието „художник на свободна практика“. За големия портретен етюд „Две момичета“ получава през 1860 г. степента „академик по историческа и портретна живопис“.
През 1873 г. е принуден да се откаже от преподавателска дейност заради влошено здраве. През 1879 година негови колеги му издействат скромна пенсия. Полузабравен, художникът умира в бедност на 1 (13) юни 1890 година. Погребан е на Вагановското гробище.Артамонов М. Д. Ваганьково. — : Моск. рабочий, 1991. — С. 165. В приложение към „Вестника за изящни изкуства“, редактиран от Андрей Сомов, е поместен некролог, в който пише: „Сред своите другари и ученици той остави топли и трайни спомени, а в историята на руското изкуство – блестяща, макар и кратка следа“.Некролог Художественные новости, приложение к «Вестник изящных искусств», изд. при Акад. художеств под ред. А. И. Сомова, Санкт-Петербург, Тип. М. М. Стасюлевича, 1890, Т. 8, № 12 (27 июня), 350 – 352
Творчество
На академичната изложба през 1863 година Пукирев представя картината "Неравен брак" (в XXI век намираща се в Третяковската галерия), която веднага поставя твореца на едно от видните места сред руските живописци заради цялостната идея на творбата и експресивността ѝ, която е необичайна за картина с битов сюжет и с такъв размер.Тайный смысл картины «Неравный брак»: не всё так просто, как может показаться на первый взгляд… За тази картина Пукирев получава от Академията званието „професор“.
Сред следващите произведения на художника са:
„Ревността на жената“; „Несъстоялият се брак“; „Дякон, обясняващ картината „Страшния съд“, (1868); „Спор“; „В ателието на художника“ (1865); „Събиране на просрочени данъци“ (1870); „Разглеждане на чеиза у едно семейство на търговец“ (1873); „Митрополит Филип, неблагославящ Иван Грозни“ (1873); „В приемната на концесионера“ (1876).
Според някои изкуствоведи по-слаби са картините на религиозни теми, които Пукирев рисува в края на своята дейност. Той и рисува икони, включително тези за Надвратната църква на „Страстния манастир“ и за храма „Троица Живоначалная“ на Грязех. Освен това Пукирев прави илюстрациите към произведенията на Николай Гогол („Мъртви души“) и на Иван Тургенев („Записки на ловеца“, 1880).
Галерия
Източници
Категория:Руски художници Категория:Починали в Москва