Бронхоскопията е медицинско изследване, при което се наблюдава вътрешността на дихателните органи.
През носа или устата се въвежда тънък ендоскопски инструмент, наречен бронхоскоп, който има вградена лампа и камера.
Особености Възможно е провеждането на бронхоскопия с диагностична и терапевтична цел.
Диагностична цел необясним задух; хемоптиза; продължителна кашлица с неясен произход; подозрителни резултати след рентген; парализа на диафрагмата.
Терапевтична цел изваждане на чуждо тяло; почистване от гъст секрет; дрениране на абсцес.
Подготовка В рамките на 6 до 12 часа преди бронхоскопията трябва да се спре консумацията на храна и да се ограничи приемът на течности. Не трябва да се вземат антиагреганти, антикоагуланти и нестероидни противовъзпалителни средства. Тъй като процедурата се извършва с локална или обща анестезия, пациентът трябва да съобщи за алергии, ако има. Преди бронхоскопията се свалят всички аксесоари, зъбни протези и други.
Методи За бронхоскопията може да се използва ригидна или флексибилна техника. Ригидната бронхоскопия се характеризира с това, че бронхоскопът е твърд, процедурата се извършва с обща анестезия и обикновено се налага при изваждане на чужди тела и обилно кървене. Флексибилната бронхоскопия е по-малко травмираща, осигурява по-голям достъп и е по-често прилагана. Тя се извършва със седация и локална анестезия. Фиброскопът се въвежда през устата, минава през ларинкса, след това навлиза в трахеята и в нейните разклонения – бронхите. Достъпът при този метод е по-голям. Кашличните рефлекси се потискат благодарение на седацията и анестезията.
Понякога се извършва катетърна, четкова или щипкова биопсия, както и бронхиален лавраж или иглена аспирация.
Възстановяване Няколко дена след бронхоскопията са възможни болки в гърлото или загуба на гласа, също повишена температура или общо неразположение.
Източници
Категория:Медицински тестове