Богота̀ (, )При основаването си и в периода 1991 – 2000 г. градът се нарича Санта-Фе де Богота, . е столицата на Колумбия. В административно отношение образува самостоятелен столичен окръг, като в същото време е административен център на съседния департамент Кундинамарка. Богота е най-големият град в страната с население 7,4 милиона души (2010), а заедно с целия метрополен регион около града – почти 11 милиона души.
От север на юг градът се простира на 40 km, а от изток на запад на 20 km. По своята площ Богота е най-големият град в Колумбия и един от най-големите в Латинска Америка. Градът е един от 30-те най-големи в света и е третата по надморска височина (2625 m) столица в Южна Америка след Кито и Ла Пас. Поставен е на 54-то място в Индекса на глобалните градове за 2010 година, а Мрежата за изследване на глобализацията и световните градове го класифицира като глобален град от категория Бета+.
Градът е основан на 6 август 1538 година. В града има много университети и библиотеки, поради което понякога го наричат „Атина на Южна Америка“. През 2007 година Богота е обявена от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата.
История Предколониален период
Първите заселници в региона на днешния град са индиански групи, навлезли в региона от Централна Америка. При пристигането на европейците през XVI век областта е населена от етническата група чибча, която наброява около половин милион души. Те обитават платата с умерен климат между платото Парамо де Сумапас на югозапад и Кукуи на североизток.
В началото на XVI век чибча са обединени в две големи федерации, оглавявани от вождове. Югозападната част на областта е владение на вожда Сипа, чието седалище е в Баката, днешната Богота. Чибча имат земеделска икономика, обхващаща мрежа от разпръснати селища, но не изграждат големи градове
Колониален период
На 6 април 1536 година губернаторът и аделантадо на провинция Санта Марта Педро Ернанес де Луго изпраща заместника си, конкистадора Гонсало де Кесада, с отряд от 500 души нагоре по течението на Рио Гранде. Експедицията се разделя на две групи – едната, ръководена от Кесада, тръгва по суша, а другата, начело с Диего де Урбино, се изкачва по реката с четири бригантини.
Хименес де Кесада се отправя по търговския път, по който индианците превозват сол, служеща като разменно средство, от карибското крайбрежие навътре в континента. Той достига до плодородното плато Кундинамарка сред девет месеца. В похода са загубени два брига, един от които – заедно с хората. Самата долина, в която днес се намира Богота, първо е открита от отправените на разузнаване 25 души, начело с капитаните Антонио де Лебриха и Хуан де Сеспедес. По това време заради схватките с индианските племена и болести в отряда са останали около 170 души, за които обаче не представлява проблем да покорят населяващите този район чибча. За името на града и индианските постройки в него в испанските документи първо се споменава в доклада на кралските чиновници Хуан де Сан Мартин и Антонио де Лебриха, взели лично участие в похода на Хименес де Кесада.
Кесада решава да създаде укрепен пункт за бъдещото усвояване на областта и през 1538 г. на мястото на селището на Чибча, наречено Баката, е основан испанският град Богота. При основаването градът получава названието „Санта Фе де Богота“, но с времето започва да се използва по-кратката форма „Богота“. „Санта Фе“ е испанското име на християнския празник Преображение Господне (6 август), когато официално е създаден градът.
През 1553 г. централният градски площад е преместен на днешното си място и започва строителството на катедрална църква, която до 1585 г. остава единствена в града. През 1573 г. архиепископ Луис Сапата де Карденас обявява света Исабела за закрилница на града, поради това, че носи със себе си главата (като свещена реликва) на унгарската кралица Изабела, подарена му в Мадрид от австрийската кралица Анна (последната жена на Филип II). Реликвата е поставена в сребърно сандъче в катедралата, а за ден за почитане на светицата е определен 19 ноември.
От 1598 г. Богота е столица на разрастващото се испанско генерал-капитанство Нова Гранада, което от 1739 г. е вицекралство. От края на 16 век населението, съставено от европейци, метиси, индианци и африкански роби, започва постепенно да нараства. Според преброяването от 1789 г. градът има 18 161 жители, а през 1819 г. те вече са около 30 хиляди.
В края на 18 век под влиянието на Просвещението и Френската революция в Колумбия, както и в останалите страни от Латинска Америка, започва да се говори за самоуправление и независимост на колониите. Тласък на движението за независимост дава френската окупация на Испания по време на Наполеоновите войни. Креолският елит на Нова Гранада заявява верността си към законния испански крал Фердинанд VII и на 20 юли 1810 г. провъзгласява самоуправлението на страната до възстановяването на властта му. В чест на тези събития 20 юли се отбелязва като Ден на независимостта на Колумбия. Завърналият се на власт през 1814 г. Фердинанд предприема опит да възстанови абсолютното си управление над Нова Гранада, но среща силна съпротива и испанската власт е възстановена само с намесата на многохилядна испанска армия
Столица на независима Нова Гранада и Колумбия
Богота е освободена от испанците от армията на Симон Боливар едва през 1819 г., когато градът става столица на Велика Колумбия. През 1831 г., след отделянето на Венецуела и Еквадор, градът отново е столица на Нова Гранада, от 1863 г. преименувана на Съединени щати Колумбия, а от 1886 г. – просто на Колумбия.
През 1823 г. Обществената библиотека в Богота е значително разширена и модернизирана, основан е Националният музей. През 1867 г. в града е основан Централният университет, днес Национален университет на Колумбия. През 1884 г. е открита първата трамвайна линия с теглени от мулета трамваи. По-късно трамвайните линии са модернизирани и функционират до 1948 г., когато са заменени с автобусни.
До средата на 19 век независимостта на Колумбия не води до значителни обществени промени, в сравнение с колониалната епоха. След 1849 г. са проведени либерални реформи, включващи забрана на робството и въвеждане на свобода на вероизповеданията, печата и словото. Този период е свързан и с постоянна политическа нестабилност, довела до няколко граждански войни. Въпреки това населението на града бързо нараства, главно за сметка на имигранти от източните планински области, и през 1912 г. достига 117 хиляди души.
Най-нова история През 1948 г. в града е убит прогресивният колумбийски деец Хорхе Гаетан. Неговите идеи за пътя на преобразуване на колумбийското общество се ползват с голяма популярност сред най-бедните слоеве на населението, ето защо убийството на Гаетан довежда до масови вълнения в столицата. В Богота започва т.нар. „Боготасо“ – въоръжено въстание, насочено против консерваторите, което се разпространява и в други райони на страната. Безредиците са потушени от войската с поддръжката на танкови части. В резултат на боевете, разиграли се по улиците на Богота, загиват около 2000 души. Централната част на столицата е подложена на разрушение, много здания са запалени. Възстановяването на предишния облик на града отнема дълги години.
През втората половина на 20 век Богота е център на многобройни вътрешнополитически конфликти.
География Богота е разположена на 2640 m надморска височина в западната част на платото Боготска савана, част от географската област Кундибоясенско Алтиплано в Андите. Платото е пресечено от река Богота, която образува водопадите Текендама южно от града. Градът е построен на брега на малката река Рио Сан Франциско, като днес тя протича по тръби и е невъзможно да се види. Площта на града е 1775 км².
Боготска савана граничи на изток с планинската верига Източна Кордилера. Около самия град са разположени възвишения, ориентирани от север на юг, успоредни на планинските вериги Гуадалупе и Монсерате. На запад градът достига до река Богота, на юг – до планинсколивадната област Сумапас Парамо, а на север – до градовете Чия и Сопо.
Климат Богота има океански климат със силно планинско влияние (Cfb по Кьопен). Средната годишна температура е 14,5 °C, а максималните дневни температури варират между 6 до 19 °C в ясни дни и 10 до 18 °C при дъждовно време. През годината се редуват сухи и дъждовни сезони – най-сухите месеци са декември, януари, юли и август. Най-горещ е месец март със средна температура 19,7 °C. Най-хладни са нощите през януари, когато средномесечната минимална температура е 7,6 °C. Мъглите са много чести сутрин – наблюдават се през 220 дни в годината, а слънчевите дни са необичайни.
Макар че столицата на Колумбия се намира на практика на екватора, поради голямата си надморска височина, там не е топло. Средната температура на най-топлия месец е 15 градуса, а на най-студения – около 14 градуса, т.е. на практика всички месеци са почти еднакви. През деня температурата на въздуха е 19 – 22 °C, през нощта е 7 – 11 °C. Поради своето географско положение, градът е подлаган на земетресения.
Столицата на Колумбия е разположена в студен пояс, за който е характерен прехода от планински гори към безлесни алпийски ливади (парамо). По бреговете на реките растат бодливи храсти, ниски гори и треви. В района има са маймуни, пуми, ягуари, пекари, тапири, броненосци, таралежи, ленивци, опосуми, много видове змии и гущери. В реките има крокодили и костенурки.
Население година население 1775 16 233 1800 21 964 1832 28 341 1870 40 883 1912 121 257 1918 143 994 1928 235 702 1938 325 650 1951 715 250 1964 1 697 311 1973 2 855 065 1985 4 236 490 1993 5 484 244 1999 6 276 428 2005 7 185 889 Източник: Biblioteca Luis Angel Arango
Богота е най-големият и най-гъсто населен град в Колумбия. През 2010 година броят на населението е 7 332 788 души, с гъстота от около 3912 д/км2. 47,5% от населението на града са мъже, а 52,5% са жени.
Макар и 99,5% от домакинствата да имат достъп до електроенергия, 98,7% – до питейна вода и 87,9% – да използват телефон, то през 2005 година близо една трета (32,6%) от населението на града живее под прага на бедността.
Както в Богота, така и в останалата част на страната урбанизацията се дължи не само на индустриализацията, но и на сложни политически и социални проблеми – бедността и насилието, което поражда миграционни движения от селските райони към градовете през ХХ век.
Населението на града е предимно с метиски произход – смес между представители на американските индианци и европеидната раса. Главни представители на европеидната раса са испанци, италианци, французи, немци, като и емигранти от Близкия изток – предимно сирийци и ливанци. В сравнение с крайбрежните части на Колумбия, в Богота населението с африкански произход е сравнително малко.
По-голямата част от населението на града са католици. Съществуват и няколко протестантски храма, активно привличащи нови членове. През последните години възникват все повече конфликти между протестанти и католици.
Икономика
Богота е най-големият икономически и индустриален център на страната (заедно с Меделин, Кали и Баранкиля) и един от най-важните икономически центрове на Южна Америка. За 2008 г. се нарежда на 4-то място сред финансовите центрове в цяла Южна Америка. Основните отрасли в икономиката на града са леката промишленост (21%), сделките с недвижими имоти (9%), финансовите услуги (8%), търговията (7%) и др. За 2006 г. в Богота е създаден 25% от БВП на Колумбия. Общият БВП на столицата е 86 млрд. долара, като на човек от населението средно се падат 10 000 долара и по този показател Богота се намира на 6-о място сред градовете на Южна Америка. Седалищата на повечето колумбийски компании са разположени в Богота.
Международното летище Ел Дорадо се намира на 15 км западно от града и е най-голямото в страната. Разполага с една от трите най-дълги писти в света и е на първо място в Южна Америка по брой на превозените товари и на трето място по брой на превозени пътници (над 9 милиона годишно).
Спорт