На 26 август 1990 г. е подпален Партийният дом на БКП, който към 2025 година е основна сграда на Народното събрание на България. За пожара е образувано наказателно дело.
Пожарът започва с остра политическа конфронтация. Пламен Станчев от движение „Инициатива за гражданско недоволство“ заплашва, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се премахне петолъчката, която според него е символ на чужда държава. В 20:40 ч. председателят на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев поставя условие, че сградата ще бъде щурмувана, ако до един час знамето и петолъчката не бъдат свалени. В 23:00 ч. гори почти цялата сграда. Президентът Желю Желев прави опит да успокои ситуацията, като призовава политическите сили да се въздържат от насилие. Радио София излъчва призива. Пожарът окончателно е потушен на 27 август в 3:18 ч. Напълно са опожарени 40 помещения, унищожено и разграбено е имуществото в 94 помещения. Няма човешки жертви. Възникналият след започналите през лятото на 1990 г. граждански протести Град на истината е разтурен от органите на реда в 5:30 ч.
През 1991 г. следствието заключава, че става дума за „неангажирано поведение на отделни лица“, а палежът и погромът са извършени от „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. Делото е връщано четири пъти, обвиняеми са 38 души, а сред тях е и самият Константин Тренчев. В обвинителния акт размерът на щетите е оценен на 7 947 963 лв. С разпореждане от 14 март 1994 г. Софийският градски съд прекратява делото за подпалването на Партийния дом и го връща в Софийската градска прокуратура за допълнително разследване. На 23 август 1996 г. следствието е спряно, а след политическата криза от 1996 – 1997 г. – окончателно прекратено. Нито един от участниците не е осъден.Навършват се 35 години от подпалването на Партийния дом, с документите изгоря истината за много хора и събития, коментира Румен Христов; БТА, 26.08.2025 г.
Източници
Категория:Български преход към демокрация и пазарна икономика