Богоя Иванов Бозов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография Богоя Бозов е роден през 1867 годинаКъм 10 март 1943 година е на 76 години. в прилепското село Загорани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО през 1897 година и пред войводите Петър Ацев и Толе паша се заклева да, както сам казва: „служа честно и предано на светата идея на ВМРО, за да се отървим от турската тирания и да добием свободата [на] родината ни Македония и да се присъедини към България“. През 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание е командир на отделение, с което се присъединява към отряда на Христо Оклев – Попа и участва в боя при Алинци.
Заловен е след краха на въстанието, изтезаван и осъден на 15 години затвор. Освободен е след Хуриета в 1908 година. Още на следната 1909 година властите започват да го преследват и е принуден да бяга в Америка.
При избухването на Балканската война в 1912 година се връща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като влиза в чета № 7 на Кръстьо Гермов, с която действа в Прилепско. След Междусъюзническата война в 1913 година действа с четата на Стефан Алабаков – Ходжата срещу новите сръбски власти в Охридско, Стружко и Ресенско до ноември, след което четата на Ходжата се оттегля в Албания, а Бозов се връща в Загорани.
След Първата световна война в 1921 – 1923 година подпомага като куриер четите на Илия Дигалов и Петър Костов – Пашата. Властите го подозират в пробългарска дейност и го тормозят.
На 10 март 1943 година, като жител на Загорани, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Бележки
Категория:Хора от община Прилеп Категория:Дейци на ВМРО Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия Категория:Македоно-одрински опълченци