Велизар М. Антич () е сръбски офицер, дивизионен генерал от пехотата на Югославската кралска армия.
Биография Велизар Антич е роден на 11 юни 1885 година в Долни Милановац, Сърбия. Завършва седемгодишната гимназия в Чачак и след това завършва Военната академия в Белград с XXXV випуск на Нисшата школа и XXII випуск на Висшата школа. Полага изпита за служба в Генералния щаб.
Присъединява се към сръбската въоръжена пропаганда и действа с чета в Македония. Българската революционна организация обявява награда за залавянето му.
В Балканските войни е командир на батарея от Шумадийската дивизия от 1-ви призив. По време на Първата световна война е командир на отряд, отличил се при Демир Капия през ноември 1915 година срещу четири пъти превъзхождащите български комити. По време на отстъплението през Албания и по време на боевете на Солунския фронт е командир на 3-та батарея на Дринския планински артилерийски полк. При превземането на Каймакчалан неговата батарея е първата, изтеглена на върха на този масив и дава значителен принос за преследването на врага. В тези войни е раняван 19 пъти.
След Първата световна война е военен аташе в Будапеща и Виена, командир на 3-ти полк, началник на щаба на 2-ра армия и командир на Босненската дивизионна област. Загива по време на военно учение в околностите на Тузла на 30 март 1938 година.
Награден е с Караджорджева звезда с мечове, 4-та степен, Орден на Белия орел с мечове, 4-та степен, Орден на Югославската корона, 2-ра степен; златен и сребърен медал за храброст „Милош Обилич“ и редица други отличия.
Бележки
Категория:Сръбски генерали Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Сръбски военни дейци от Балканските войни Категория:Сръбски военни дейци от Първата световна война Категория:Личности (Тузла)