Алексей Фьодорович Лосев () е руски философ и филолог-класик, автор на над 400 оригинални труда (от тях – над 30 монографии) по философия, класическа филология, общо езикознание, културология. Чел е университетски лекции по антична философия, логика, естетика и история на философията в московски университети.
Биография През 1915 г. Алексей Лосев завършва две специалности в историко-филологическия факултет на Московския държавен университет през 1915: философия и класическа филология. Сприятелява се с руски религиозни философи, между които Николай Бердяев и Павел Флоренски. През 1919 г. става професор по класическа филология в Нижни Новгород, а по-късно (1920) в Московската консерватория. От 1942 г. до 1944 г. преподава в Московския университет, а от 1944 г. – в Московския педагогически институт.
В трудовете си от 20-те години Лосев синтезира идеите на Платон, неоплатонизма, диалектиката на Хегел, Шелинг, феноменологията на Хусерл, както и християнството и руската философска мисъл на ранния ХХ век. Лосев се стреми да построи с помощта на идеалистическата диалектика универсален метод за битието и мисленето, и пише произведения като „Философия на името“ (1927), „Античен космос“ (1927), „Диалектика на мита“ (1930), както и такива върху художественото творчество – „Диалектика на художествената форма“, (1927), „Музиката като предмет на логиката“ (1927) и др. В „Диалектика на мита“ Лосев нарича диалектическия материализъм „очевидна глупост“ – това е и последната книга, публикувана в СССР, която открито отхвърля марксизма. За своя „идеализъм“ Лосев е осъден на изгнание и изпратен в трудов лагер и работи по изграждането на Беломорско-Балтийския канал. Там той почти изгубва зрението си, и едва след години го възвръща частично. Книгата му се изземва веднага след публикуването ѝ и самият Лосев почти до края на живота си не притежава собствено копие от нея.
Когато се връща в Москва, му бива разрешено да поднови академичната си кариера и дори да преподава. Античната философия, митът и естетиката се превръщат в негово „вътрешно изгнание“. Посредством интерпретацията на авторите от отминалите времена Лосев успява да изкаже собствените си идеи, като в предговорите към изданията на произведенията си „плаща“ дан на официалната идеология. Между 1950 и 1970 публикува около 30 монографии. Той адмирира Западната философия на времето, но остро критикува структурализма.
Две години преди смъртта му, през 1986 г. Лосев е награден с Държавната награда на СССР за осемтомното му произведение „История на античната естетика“
Онлайн библиография „Абсолютная диалектика – Абсолютная мифология“ „Античная философия истории“ „Атеизм, его происхождение и влияние на науку и жизнь“ (16 – 17 июня 1909) „Вещь и имя“ (1929) „Г.С. Сковорода в истории русской культуры“ „Двенадцать тезисов“ об античной культуре“ „Диалектика мифа“ (1930)] („Диалектика на мита“) „Диалектика творческого акта“ „Жизнь“ „Из дополнений к диалектике мифа“ (осень 1929) „Из бесед и воспоминаний“ „Имяславие“, перевод с немецкого А.Г.Вашестова „Имяславие и платонизм“ „История античной философии в конспективном изложении“ „История античной эстетики т. I – Ранняя классика“ (1963) „История античной эстетики т. II – Софисты. Сократ. Платон“ (1969) „История античной эстетики т. III – Высокая классика“ (1974) „История античной эстетики т. IV – Аристотель и поздняя классика“ (1975) „История античной эстетики т. V кн. 1 – Ранний эллинизм“ (1979) „История античной эстетики т. V кн. 2 – Эллинистически-Римская эстетика“ I-II веков (1979) „История античной эстетики т. VI – Поздний эллинизм“ (1980) „История античной эстетики т. VII кн. 1 – Последние века“ (1988) „История античной эстетики т. VII кн. 2 – Последние века“ (1988) „История античной эстетики т. VIII кн. 1 – Итоги тысячелетнего развития“ (1992) „История античной эстетики т. VIII кн. 2 – Итоги тысячелетнего развития“ (1994) „Критические заметки о буржуазной математической логике“ „Миф – развёрнутое магическое имя“ „Первозданная Сущность“ „Проблема символа и реалистическое искусство“ „Ранние диалоги Платона и сочинения платоновской школы“ „Романтические идеи в элегиях и балладах Жуковского“ „Самое само“ „Средневековая диалектика“ „Творческий путь Владимира Соловьева“ „Театрал“ „Философия имени“ (1927) „Философия культуры“ „Философско-исторический подвиг Давида Непобедимого“ (1984) „Эстетика Возрождения“ „Эстетика природы“ „Эстетическая терминология Платона“
Външни препратки Аза Тахо-Годи, „За Лосев и за себе си“, „Литературен вестник“, год. 11, бр. 33, 10 октомври 2001 Алексей Лосев в електронната библиотека „Воздушного замка“ Алексей Лосев в електронната библиотека на Максим Мошков Гасан Гусейнов, Личность мистическая и академическая: А.Ф. Лосев о „личности“, Новое литературное обозрение, 2005, №76.
Категория:Руски философи Категория:Съветски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Християнски философи Категория:Философия на религията Категория:Руски филолози Категория:Ономасти Категория:Автори на учебници Категория:Руски преводачи Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Преподаватели в Московския университет Категория:Преподаватели в Московската консерватория Категория:Лагеристи в ГУЛАГ Категория:Християнски монаси Категория:Родени в Новочеркаск Категория:Починали в Москва