Червена гвардия () са паравоенни формирования, доброволни въоръжени отряди, създадени от териториалните партийни организации на болшевишката партия РСДРП(б) за завземане на властта в Русия през 1917 г.

Отрядите (дружините) на Червената гвардия са основните въоръжени формирования на болшевиките по време на подготовката и провеждането на Октомврийската революция. Те нямат общо командване и се създават и разформироват с решение на партийните органи по места. Някои от подразделенията на Червената гвардия се включват в създаването на Работническо-селската Червена армия.

Създаване Първообраз на Червената гвардия са бойните работнически дружини, създадени по време на революцията от 1905 година. Още тогава Ленин обосновава тяхната необходимост така:

През март 1917 г. министърът на правосъдието във Временното правителство Керенски обявява амнистия и освобождава всички политически затворници и заточените в Сибир членове на Държавната дума. Сред освободените са Йосиф Сталин, Феликс Дзержински, Григорий Зиновиев, Нестор Махно и много други. Но малко след това, през май, Временното правителство освобождава и около 90 хиляди осъдени криминални престъпници и освен тях онези, които са готови доброволно да постъпят в армията (която фактически вече не съществува). Тези около 40 хиляди освободени затворници, по заповед на Керенски са въоръжени с винтовки и съставляват основата на бъдещата Червена гвардия. При положение, че правителството вече е разпуснало гражданските съдилища, Охранката (тайната полиция) и жандармерията, настъпва хаос: денем из градовете кипят революционни митинги, но нощем по тъмните улици вилнеят престъпници, всявайки ужас сред населението.

Терминът червена гвардия се появява в резолюция на бюрото на ЦК на РСДРП(б) от 26 март 1917 г. „За Временното правителство“. Първите дружини (отряди) на Червената гвардия възникват през пролетта на 1917 г. в Петроград, Москва, Киев, Ревел, Харков, Одеса, Самара, Нижни Новгород и други градове. Най-често се създават при предприятията (макар че има и районни и градски отряди) и се подчиняват на местните Съвети и, по-рядко, на болшевишките комитети. По-големи централизирани структури са образувани в Санкт Петербург (Главен щаб на Червената гвардия) и Москва (Централен щаб на Червената гвардия).

След Юлските събития Червената гвардия е обявена извън закона, а някои червеногврадейски отряди са временно разформировани. След Корниловския метеж обаче (август 1917 г.). Временното правителство привлича болшевиките към защитата на властта, вследствие на което болшевиките започват постепенно да поемат контрола в Съветите на работническите и войнишките депутати и по този начин започват легално да се въоръжават. В работническите райони започва масово създаване на червеногвардейски отряди под командването на болшевики. При това Червена гвардия се сформира не само в централния промишлен район, а и в Белорусия, на Дон, в Кубан, в Задкавказието, в Средна Азия, на Урал, в Сибир и в Далечния изток. Към края на септември отряди на Червената гвардия има в 104 пролетарски центрове на Русия.

Участие във въоръжени сблъсъци През октомври 1917 г. Военно-революционният комитет на Петроградския съвет легално обучава и въоръжава червеногвардейци за оказване на опор на германците, наближаващи Петроград и същевременно – за извършване на Октомврийската революция. В навечерието на преврата отряди от червеногвардейци заедно с няколко войскови части под контрола на болшевики, завземат невските мостове, пощите, гарите и телеграфа, без да срещнат съпротива Красногвардейци освобождават и затворниците болшевики от затвора „Кресты“. Обаче по време на щурма на Зимния дворец повечето червеногвардейци са пасивни – въпреки че общият им брой достига 50 000, при щурма от общо 11 хиляди души само малко над 3 хиляди са от Червената гвардия, макар че именно те са в челните редици.Булдаков В. П. Имперство и российская революционность. (Критические заметки), 1997 сп. Отечественная история номер 1—2 , issn=0869-5687

В края на октомври отряди на Червената гвардия заедно с въстанали матроси и армейски части, преминали към болшевиките, са изпратени в Красное Село и Пулково, за да спрат настъплението към Петроград на казаци под командването на генерал КрасновБольшая советская энциклопедия, 1978 „Юнкерский мятеж“ .

Червената гвардия е основна сила и във въоръженото въстание в Москва през октомври 1917 г., което продължава около седмица и по време на което са най-продължителните сблъсъци. Някои историци оценяват московските боеве като начало на гражданската война в Русия.

През декември 1917 г. червеногвардейци разоръжават юнкерски части и два полка запасняци в Харков и слагат край на двувластието там, а през януари-февруари 1918 г. овладяват и Херсонска губерния. По същото време участват в сблъсъци в Екатеринославска губерния, където свалят от власт украинската Централна рада, и в кратковременното установяване на Одеска съветска република. Отряди на Червената гвардия участват активно при настъплението на болшевиките към Киев в началото на 1918 г. и са основен противник на метежа на чехословашките легиони в Сибир.

Разформироване

Историкът А. И. Фурсов смята, че в социалната база на красногвардейците голямо място заемат бандити и други престъпници, които тероризират населението, възползвайки се от положението и неограничените пълномощия да упражняват революционен терор, представяйки се за пролетарии:

Според него те получават неограничено право да грабят и убиват, и тъй като контролът над действията им става невъзможен, започва създаването на редовна армия. Тя има за задача да отсява подозрителните и да ги разоръжава, а надеждните отряди стават основата на РККА. Отделно създадените бойни отряди на Чека подпомагат процеса, като ликвидира онези червеногвардейски формирования, които отказват доброволно да се разоръжат или да се влеят в армейските редици. Отначало тези мерки са негласни, но през март 1918 г. Червената гвардия е обявена официално извън закона. Основната маса на нежелаещите да се разоръжат напуска Петроград и започва да се премества из страната. Към септември 1918 г. Червената гвардия е или разпръсната, или унищожена от правителствените сили, като остават няколко разбойнически отряза, действащи из периферията, до 1919 г. Съветската историография причислява борбата с Червената гвардия към борбата с кулаците, тъй като в противен случай би поставила под въпрос пролетарския характер на революцията (излиза, че главната ударна сила не са работници, а бандити Това е немислимо в съветско време и затова е измислен митът за кулацките метежи през 1917 – 1918 гг.).

През октомври-ноември 1917 г. Червената гвардия наброява около 200 хиляди души (в Петроград над 30 хиляди, в Москва под 30 хиляди). Разформироването на нейните отряди протича различно в различните области. Последни в редовете на Червената армия встъпват червеногвардейските отряди в Туркестан, през октомври 1919 г.

Източници

Категория:Военни формирования на Руската империя Категория:Военизирани организации Категория:Руска република Категория:Октомврийска революция