Димитър Койчев е български възрожденски свещеник и участник в националноосвободителното движение. Той е сред основателите на местния революционен комитет в село Думанлий (днес Церетелево, област Пловдив) и загива заради революционната си дейност срещу османската власт и фанариотското духовенство.
Биография
Поп Димитър Койчев служи като свещеник в първата църква „Свети Димитър“ в село Думанлий в периода от 1867 г. до смъртта си през 1872 г. Провежда богослужения на български език, въпреки забраната, наложена от гръцката патриаршия. Това го прави една от водещите фигури в борбата за църковна независимост на местно ниво.
През есента на 1871 г., по време на последното преминаване на Васил Левски през селото, в дома на Георги Петков – Комитата е създаден местен революционен комитет. Участници в него са Георги Петков, брат му Танчо Петков, учителят Стоян Златанов – Даскала, братята Найден и Видол Сланинкови от село Паничери и поп Димитър Койчев. Комитетът започва дейност по пренасяне на сведения, укриване на революционери, намиране на съмишленици и събиране на средства и оръжие.
Поп Димитър поддържа връзки със свещеника в село Голям Чардак и приютява в дома си видни революционни дейци като Георги Бенковски, Панайот Волов и Захари Стоянов. При разкритията след залавянето на Васил Левски той е издаден на турската власт от ненавиждащите го гръцки фанариоти. През есента на 1872 г. е посечен от турски заптиета на селския мегдан пред църквата.
Поп Димитър е погребан на площада в селото, в участъка между днешното читалище и дома на Димитър Атанасов Мичев. Местните хора го наричат „гробнината“. Гробът му е запазен известно време след Освобождението. Заличен е около 1910 г.
Източници
Категория:Български възрожденци Категория:Дейци на ВРО