Кристиан Жак (на френски език: Christian Jacq) е френски писател, живеещ в Швейцария. Като египтолог той публикува различни трудове за Древен Египет от 90-те години на XX век, насочени към широката публика, станали бестселъри.
Пише и детективски романи под псевдонимите Кристофър Картър (Christopher Carter), Дж. Б. Ливингстън (J. B. Livingstone) и Селестин Валоа (Célestin Valois). Също така използва псевдонимите Жан Делапорт (Jean Delaporte), Жан Петрюс (Jean Petrus), Пиер Дангл (Pierre Dangle) и Андрю Фабриел (Andrew Fabriel) за езотерични трудове и такива върху масонствотоPierre Louis, Main basse sur une loge maçonnique. Valence d'Albigeois, Éd. de La Hutte, 2012, . .
Биография Младежки години и образование Кристиан Жак е роден на 28 април 1947 г. в Париж, в семейство с бретонски корени от страна на баща си, който е фармацевт, и полски произход от страна на майка си. Възпитан от баба си, той развива страст към четенето. В детективската поредица „Инспектор Хигинс“ отдава почит на нея, вдъхновила образа на икономката на инспектора..
В детството си Жак се наслаждава на комиксите „Спиру“ и „Приключенията на Тентен“, както и на поредицата „Приключенията на Блейк и Мортимър“, която понякога засяга темата за египтологията. Освен това открива вдъхновение в творбите на френските класици Стендал, Алфред дьо Мюсе и Жерар дьо Нервал, както и в произведенията на автори от Немския романтизъм. Учи в частния католически Институт „Нотр-Дам дьо Сент-Кроа“.
Жак сключва брак с Франсоаз на 17-годишна възраст, след като се запознават в колежа. За своя меден месец двамата избират Египет – страна, която по-късно ще играе ключова роля в творчеството му.. (notice).
В две различни интервюта писателят споделя различни версии за произхода на страстта си към Египет. В едната той посочва, че след медения си месец там е взел решението сам да се научи да разчита йероглифи, В другата обяснява, че прочитането на „История на цивилизацията на древен Египет“ от Жак Пирен е запалило интереса му към тази древна култура.
Той започва обучението си по философия и класическа литература в университета „Париж-Нантер“ по време на събитията от май 1968 г., но не взема участие в тях. По-късно продължава образованието си в Университет IV: Париж-Сорбона, където се посвещава на египтологията. В рамките на докторантурата си, посветена на египетските погребални обреди, той провежда изследвания под ръководството на Жан Леклан до 1979 г., когато успешно защитава дисертацията си. Преди да защити докторската си дисертация, той публикува, на 21 г., първото си есе за връзките между Древен Египет и Средновековието.
Жак проявява по-голям интерес към идеите и ценностите, които древната египетска цивилизация предлага, вместо към самите археологически разкопки на място.
Литературна кариера Преди да се посвети изцяло на писателската си кариера, Кристиан Жак се занимава с различни професии. Сред тях е и работата му като сътрудник на културната радиостанция Франс Кюлтюр, където участва в създаването на някои предавания от поредицата Les Chemins de la connaissance. Тази поредица разглежда различни теми, включително литература и история, и предоставя задълбочени анализи на значими културни явления.
Срещата с Етиен Лалу, директор на колекцията във Фламарион, вдъхновява Жак да обмисли кариера в литературата. Започва професионалния си път като директор и редактор на колекции, ревизирайки произведения на други автори. В Едисион дю Роше ръководи колекция, която публикува глоси – задълбочени коментари върху литературни и исторически текстове.
Писателят започва литературната си кариера с криминални романи – жанр, към който остава привързан през годините. През 1980 и 1981 г. публикува пет книги от поредицата Basile le Distrait с издателство „Плон“ под псевдонима Селестен Валоа. Между 1984 и 1997 г. създава 44 детективски романа от поредицата Досиетата на Скотланд Ярд, издадени от „Едисион дю Роше“ под псевдонима Дж. Б. Ливингстън.
По-късно, между 1998 и 2002 г., публикува седем детективски романа от поредицата „Разследванията на лорд Пърсивал“, първоначално с Робърт Лафонт, а след това с издателство Cie 12, използвайки псевдонима Кристофър Картър. Любопитен факт е, че избраните псевдоними вероятно са вдъхновени от Дейвид Ливингстън, изследовател на Нил, и Хауърд Картър, откривател на гробницата на Тутанкамон..
От 1982 г. Жак пише първите си исторически романи, като „Царицата слънце“ и „Аферата Тутанкамон“. От 1987 г. разглежда темата за Египет в романите си. чрез Интернет архив.
Наред с романите си той публикува есета за символи, свързани с катедрали, масонство и египетска мъдрост, както и пътеводители за Луксор и Карнак.
Когато произведенията на Кристиан Жак, посветени на Египет, започват да привличат широка аудитория, издателство „Пигмалион създава специална колекция, която той се надява да ръководи, но това не се осъществява. Въпреки това, през 1987 г. той публикува четвъртия си роман, „Шамполион Египтянинът“, под собственото си име, което се превръща в първия му голям успех.
Съпругата му го убеждава да напусне Париж и да се посвети на писането на пълен работен ден. След това двамата се установяват близо до Екс ан Прованс.
През 1993 г. Жак започва поредица от романи, посветени на Древен Египет. Клод Гание, директор на колекцията във Франс Лоазир, за първи път приема проект за роман под формата на цикъл, чието действие се развива в Египет. Гание вярва, че този подход може да се възползва от успеха на историческия роман „Стаята на дамите“, чието действие се развива през Средновековието.. Първата творба е публикувана през 1993 г.
Писателят решава да напусне Франс Лоазирс, за да продължи литературната си дейност и да намери нов издател. Очакванията му обаче не се оправдават – издателите го съветват да намали броя на публикациите, което би му помогнало да печели литературни награди. Тази препоръка не съвпада с неговия стил на работа, тъй като Жак предпочита интензивен ритъм на писане и мащабни цикли от романи.
Впоследствие той намира издател, който подкрепя неговия подход и му позволява да продължи да публикува в предпочитаната от него форма: заражда се дълго сътрудничество между Кристиан Жак и Бернар Фиксот, директор на изд. „Робер Лафрон“. Фиксот е отворен към идеята за дълги поредици и се интересува от идеята за тримесечен ритъм на публикуване, вдъхновен от серийните издания от XIX век. Издателят също е по-заинтересован от развитието на бизнеса и продажбите, отколкото от литературни награди, и успява да предаде това състояние на духа на авторите, които публикува.. Впоследствие Фиксот основава XO éditions – издателство, към което се присъединява Кристиан Жак.
Авторът събира значително количество документация за Египет, обобщена в няколкостотин файла. Библиотеката му съдържа приблизително 10 000 творби.
Поредицата за Рамзес II на Кристиан Жак се превръща в значителен литературен успех. През 1996 г. в „Либерасион“ е публикувана статия, в която се съобщава, че „Синът на светлината“ е продаден в 360 000 копия, „Храмът на милионите години“ – в 280 000 копия, а „Битката при Кадеш“ излиза с първоначален тираж от 75 000 копия. Тази поредица, съставена от пет романа, разказва за живота на фараона Рамзес II и предлага детайлен поглед върху ежедневието и политическите интриги на Древен Египет. Книгите са преведени на множество езици и продължават да бъдат популярни сред любителите на историческата литература.
През ноември 2011 г., по инициатива на съпругата си, Кристиан Жак започва преиздаването на своите романи под общото заглавие „Разследванията на инспектор Хигинс“ – криминални романи, публикувани под псевдоним. Тези книги носят подписа на Кристиан Жак и са издадени от J. Éditions. Всяка година се публикуват четири книги – две са актуализирани и допълнени преиздания, а две са напълно нови заглавия.
Кристиан Жак основава и ръководи Института „Рамзес“, който се занимава с публикуване на транскрипции на египетски текстове и изграждане на фотографска колекция от египетски паметници. През 1993 г. той публикува книгата „Изследване на Рая на отвъдния свят според Текстовете на пирамидите и Текстовете на саркофазите“, редактирана от този институт.
Жак се мести през 1997 г. в Блоне, Швейцария, с цел данъчно облекчение или след обвинения, представящи го за култов гуру..
Стил Стилът на Кристиан Жак често се сравнява с американските сапунени опери – с много диалози и кратки изречения. Критиците отбелязват липса на структурираност, повърхностно изградени герои и ограничен речник, ограничен което според тях намалява литературната стойност на произведенията му.
Издателят на Кристиан Жак го сравнява с Джон Гришам и Майкъл Крайтън, подчертавайки, че ако френските читатели купуват само три книги годишно, те вероятно ще изберат неговите произведения. Освен това отбелязва, че книгите му създават усещане за самоусъвършенстване и се възхищава на впечатляващата му продуктивност – 400 страници на тримесечие.
Поредицата за Рамзес на Кристиан Жак систематично включва съвременни елементи в историческия контекст на Древен Египет. Това води до сравнения с популярни телевизионни сериали като „Далас“ и „Династия“.
Според Рафаел Драй, академик по политология, романите на Кристиан Жак се различават от традиционния исторически роман. Драй отбелязва, че вместо да се фокусират върху сюжета, те представляват опит за историческа реконструкция..
Жан-Франсоа Колозимо, писател и редактор, разглежда романите на Кристиан Жак като част от индустрия, която разпространява продукти, а не като традиционна литература. Според него техниката на Жак се основава на транспониране на ситуации и език от сапунени опери в египетска обстановка, допълнена със спиритуалистични елементи, за да привлече възможно най-широка аудитория. Колозимо, който е теолог и консерватор, критикува начина, по който Египет е представен в романите на Жак. Според него Древен Египет е бил свят на роби, триумф на идолопоклонството и почитане на смъртта, а Жак не говори за тази цивилизация, а за съвременния свят, като представя регресия от типа „Нова епоха“ в отговор на съвременните социални и културни безредици.
Няколко учени, сред които египтологът Жан Йойот и Рафаел Дрей, отбелязват инициаторския и езотеричен характер на романите на Жак. Йойот разглежда произведенията му като представящи перспектива на откровението, докато Дрей ги свързва с мистагогията – процеса на духовно посвещение. Самият автор характеризира произведението си като състоящо се от определен мистицизъм.
Кристиан Жак пише на ръка, бавно, продължително, всяка седмица.
Награди Кристиан Жак не е носител на големи френски литературни награди, което според него се дължи на предпазливостта на литературния свят към историческите романи. В интервю от 1994 г. той споделя анекдот, в който неназован издател твърди, че големите награди са запазени за автори, които публикуват само веднъж на четири години.
Ранните романи на Кристиан Жак получават по-голямо признание в литературните среди. През 1989 г. неговият роман „Кралицата слънце“ печели наградата „Жан д'Йор“ за исторически романи.. По-рано, през 1982 г., „Египет на великите фараони“ е сред 37-те носители на наградата „Брокет-Гонен“ за литература..
Благодарение на продажбите си романът му „Аферата Тутанкамон“ печели наградата „Мезон дьо ла Прес“ през 1992 г..
Противоречия Популярен научно-исторически роман